Стив Бери - Александрийската връзка

Макколъм си проправи път през полупразното кафене.

— Какво мислиш? — попита Пам.

— Доста е арогантен. Но не можем да му се сърдим.

Той се усмихна.

— Знае нещо и ние няма да го научим, докато си седим тук.

Тя се изправи.

— Съгласна съм. Така че да вървим да хапнем с новия си приятел.

Сейбър седеше и чакаше. Ако правилно бе преценил нещата, съвсем скоро щяха да дойдат при него. Нямаше начин Малоун да устои на изкушението. Информацията му със сигурност се свеждаше до споделеното от Джордж Хаддад, което, съдейки по записа, не бе кой знае какво. Намереното в апартамента на Хаддад вероятно бе запълнило някои празноти, но Сейбър бе готов да се обзаложи, че най-важните въпроси са останали без отговор. Което бе и неговият проблем. Полагаше големи усилия, за да установи този контакт. Беше му непривично. Свикнал бе с тишината на собствените си мисли — рядко имаше интимна компания, ограничаваше я до случайни жени, които му осигуряваха секс. В повечето случаи си плащаше. Професионалистки като него самия, които си вършеха работата, казваха онова, което той искаше да чуе, а на сутринта си тръгваха. Суровата реалност на физическите опасности и умственото напрежение, вместо да стимулират, притъпяваха потребността му от секс. Тежките последствия изтощаваха мозъка. Понякога той спеше с наемните си служителки. Но както в случая с англичанката, която бе застрелял съвсем наскоро, подобни отношения си имаха своите неприятни последици. Вместо за романтика той копнееше за самота.

Точно тази роля Сейбър бе играл и преди с други, чието доверие бе искал да спечели. Думите и действията, походката и стойката, самодоволният му тон, всичко бе подражание на държанието на един от многобройните любовници на майка му — полицай от Чикаго, където живееха, когато той бе на дванайсет. Помнеше как мъжът се бе опитал да я впечатли с невъзмутима самоувереност. Помнеше един мач на „Уайт Сокс“ и една разходка до езерото. По-късно бе научил, че както повечето любовници на майка му ченгето бе проявило минималния интерес, необходим да й се хареса. След като мъжете получеха каквото искаха — което обикновено се измерваше в няколко прекарани в леглото й нощи, жестовете на внимание секваха. Постепенно бе започнал да ненавижда ухажорите й. Нито един не беше присъствал на погребението й. Бе умряла самотна и разорена.

А той нямаше намерение да последва участта й.

Изправи се и тръгна към опашката пред шведската маса.

Обожаваше хотела, обзаведените със скъпи антики стаи, старомодното обслужване. Лукс, какъвто Алфред Херман и останалата част от Ордена на Златното руно редовно си позволяваха. Той също искаше подобни привилегии. При това при неговите условия. А не техните. Но за да промени реалността, му бе необходим Котън Малоун и той се питаше дали част от това, което търсеше, не се намираше в кожената чанта, отмъкната от него. Досега бе успявал да запази дистанцията пред противника си, а с ъгълчето на окото си със задоволство забеляза, че отново бе в изгодна позиция.

Малоун и бившата му съпруга си проправяха път покрай бързо запълващите се маси.

— Е, добре, Макколъм — каза Малоун, докато приближаваха. — Ето ни.

— Готов ли си на размяната?

— Естествено. Това е най-малкото, което мога да направя.

Сейбър се насили да се усмихне.

— Само се надявам да не се окаже всичко, което можеш да направиш.

Вашингтон, окръг Колумбия

Стефани и Касиопея се оттеглиха в кухнята, докато Брент Грийн отваряше вратата. Заеха позиция зад летящите врати и заслушаха как Грийн припряно кани Дейли в трапезарията и двамата сядат край масата.

— Брент — започна Дейли, — имаме да обсъдим някои въпроси.

— Винаги сме имали да обсъждаме въпроси, Лари.

— Имаме сериозен проблем. И използвам множественото число, защото съм дошъл да ти помогна да го разрешиш.

— Надявам се да е нещо важно, като се има предвид часа. Е, защо не ми кажеш какъв е нашият проблем?

— Преди малко в едно имение в северен Лондон са открили три тела. Две от тях с куршум в главата, третото — в гърдите. На няколко километра оттам е било открито и тялото на жена, също с куршум в главата. Изстрелите са от пистолет един и същ калибър. Откраднат е микробусът на чистачите на имението. Намерен е изоставен в близкия град. Мъж и жена са били забелязани да слизат от микробуса и да хващат влак за Лондон. Охранителните камери на Виктория Стейшън потвърждават, че Котън Малоун и бившата му съпруга са слезли именно от него.