Стив Бери - Александрийската връзка

Херман пристъпи към него и двамата се здрависаха. Познаваше Торвалдсен от четирийсет години, през които датчанинът не се бе променил особено. Скованият му, изкривен гръбнак си беше такъв още от началото, прегънат под странен ъгъл като парче кована ламарина. Винаги се бе възхищавал на дисциплинираните му емоции, неизменно изискани, премерени, сякаш следващи запаметена програма. А това изискваше талант. Но, от друга страна, Торвалдсен бе евреин, макар и не фанатичен, нито прекалено религиозен. И което бе по-лошо, беше близък приятел на Котън Малоун. Херман бе убеден, че не бе пристигнал за събранието само за да обменя светски клюки.

— Радвам се да те видя — заяви той. — Имам да обсъждам много неща с теб.

По време на събранията често бяха прекарвали заедно часове наред. Торвалдсен бе един от малкото членове, чието богатство можеше да се мери с това на Херман. Имаше силни връзки с повечето европейски правителства. Милиардите евро, които той притежаваше, говореха сами за себе си.

В очите на датчанина проблесна закачливо пламъче.

— Нямам търпение да чуя всичко.

— А кой е това? — попита Херман, сочейки момчето до Торвалдсен.

— Гари Малоун. Отседнал е при мен за няколко седмици, докато баща му отсъства, така че реших да го доведа.

Невероятно. Торвалдсен го изпитваше.

— Чудесно. Има още няколко младежи, придружаващи останалите членове. Ще се погрижа да им се осигурят подходящи забавления.

— Сигурен бях, че ще го направиш.

Влязоха няколко прислужници с багажа. Херман направи знак и чантите бяха отнесени към втория етаж. Вече бе определил спалнята за Торвалдсен.

— Ела, Хенрик. Ела в кабинета ми, докато подредят багажа ти. Маргарете няма търпение да те види.

— Ами Гари?

— Вземи и него. Всичко е наред.

Докато закусваше, Малоун се опитваше да прецени Джими Макколъм, макар сериозно да се съмняваше, че това бе истинското му име.

— Ще ми кажеш ли на какво се дължи интересът ти? — попита Макколъм. — Александрийската библиотека не е Свещеният Граал. И други са я търсили, но в повечето случаи са били фанатици или ексцентрици. А ти не приличаш нито на едните, нито на другите.

— Нито пък ти — вметна Пам. — А твоите мотиви какви са?

— Какво се е случило с рамото ти?

— Кой казва, че нещо се е случило?

Макколъм загреба от яйцата с вилицата и я поднесе към устата си.

— Държиш го, сякаш е счупено.

— Може и да е счупено.

— Добре, явно няма да ми кажеш. — Макколъм се обърна към Малоун. — Голямо недоверие проявявате към човека, който ви спаси кожите.

— Тя ти зададе интересен въпрос. Какви са мотивите ти?

— Да кажем просто, че ако открия нещо, ще се намерят хора, които да възнаградят усилията ми. Лично за мен това е пълна загуба на време. Но не мога да не се запитам защо разни хора се избиват така ожесточено. Някой знае нещо.

Малоун реши да пусне малко стръв.

— Този Път на героя, който спомена. Запознат съм с него. Следи, които водят към библиотеката. — Той направи пауза. — Уж.

— О, точно така е. Повярвай ми. Има хора, които са го изминавали. Не съм ги срещал, нито пък съм разговарял с тях, но съм чувал описания. Пътят на героя е съвсем реален, както и Пазителите.

Още една ключова дума. Мъжът бе добре информиран. Малоун насочи вниманието си обратно към английското хлебче и го намаза щедро с мармалад от сини сливи.

— И как можем да си помогнем?

— Ами например можеш да ми разкажеш защо ходи до Бейнбридж Хол.

— Заради „Видението на свети Йероним“.

— А, ето нещо ново. Би ли пояснил?

— Откъде си? — внезапно попита Малоун.

Макколъм се подсмихна.

— Още ли ме преценяваш? Е, добре, ще ти играя по свирката. Роден съм във великия щат Кентъки. В Луисвил. И преди да попиташ, ще си кажа. Не съм завършил колеж. Постъпих във войската. Специалните части.

— Тоест ако проверя, ще намеря данни за новобранец на име Джими Макколъм? Хайде, време е да кажеш истината.

— Колкото и да ми е неприятно да ти съобщя, имам си паспорт и кръщелно свидетелство и ще откриеш името ми и върху двете. Изкарах си службата. Уволних се с почести. Но какво значение има то? На мен ми се струва, че е важно само настоящето.

— Какво точно търсиш? — попита го Малоун.

— Надявам се, като открия библиотеката, да получа много, макар все още да не съм наясно с твоите мотиви.

— Този път може да се окаже доста труден.

— Ето първото смислено нещо, което изричаш.

— Имам предвид, че вероятно и други са тръгнали по следите.