Стив Бери - Александрийската връзка

Грийн се усмихна.

— Пълен си с изненади — отбеляза тя.

— Както и друг един наш познат — вметна Касиопея, отпивайки от кафето си.

Грийн кимна, явно доволен от смяната на темата.

— Хенрик е невероятен мъж. Винаги е на крачка пред всички останали. Ами ти, Стефани? Какво искаше да кажеш за довършването на разследването?

Стефани отпи с наслада от димящата напитка и задържа една глътка в гърлото си, за да го стопли.

— Трябва да направим кратко посещение в дома му.

— Защо? — попита Касиопея. — Дори и да успеем да влезем, компютърът му със сигурност е защитен с парола.

Стефани се усмихна.

— Не е проблем.

Грийн я погледна с любопитство, след това, не успявайки да прикрие изненадата си, каза:

— Май не ти е необходима парола?

Тя поклати глава и заяви:

— Време е да смажем тоя кучи син.

Малоун влезе в бизнес центъра на хотела. Просторната зала бе напълно оборудвана с компютри, факсове и копирни машини. Каза на служителя от какво има нужда и бързо бе упътен към един от терминалите, а таксата бе препратена към стаята на Макколъм.

Той понечи да седне, но Пам го спря.

— Може ли аз? — попита тя.

Реши да й окаже тази чест. По пътя от кафенето насам бе усетил, че е разбрала какво е решил да направи.

— Защо не? Действай.

Той й подаде листа с указанията и се обърна към Макколъм.

— Каза, че наскоро си се сдобил с тях?

— Не. Не съм споменавал кога.

— Трябва да знам. Важно е. През последните няколко месеца ли беше?

Благодетелят им се поколеба, после кимна.

Малоун бе стигнал до някои заключения.

— Доколкото знам, от векове насам Пазителите канят хора да се присъединят към библиотеката. Значи би следвало указанията да се променят. Вероятно ги адаптират според времето. Обзалагам се, че дори ги променят според всеки отделен поканен. Защо не? Един вид лични следи. И без това полагат огромни усилия за всичко останало. Защо не и за тях?

Макколъм кимна.

— Звучи логично.

Пам чукаше по клавиатурата.

— Първата част — започна Малоун. — Колко странни са ръкописите, велики изследователю на неизвестното. Явяват се поотделно, но за онези, които знаят, че багрите на дъгата образуват един-единствен бял лъч светлина, представляват едно цяло. Но как да открием този единствен лъч? Това са пълни глупости. Чисто и просто начин да загатнат, че има много информация. Но следващата част: Това е загадка, но посети параклиса край Техо във Витлеем, посветен на нашия светец покровител. Ето оттук ще започнем.

— Схванах — каза Пам.

Той се усмихна. Беше го изпреварила и това му допадна.

— Пуснах търсене за Техо и Витлеем.

— Не опростяваме ли прекалено? — попита Макколъм.

— Пазителите не са слепи за света. Интернет съществува, така че защо да не предположат, че поканеният ще го използва?

Втренчи се в екрана. Намереният от Пам сайт бе за Португалия, страница за пътешествия и туризъм, за местните атракции във и около Лисабон.

— Белем — каза Пам. — Точно до града. Където река Техо се влива в морето. Белем е португалската дума за Витлеем.

Малоун изчете информацията за късчето земя югозападно от Лисабон. Мястото, откъдето португалските каравели някога тръгвали за западния свят. Да Гама за Индия, Магелан на околосветското си пътешествие, Диас — да обиколи нос Добра Надежда. Белем в крайна сметка процъфтял благодарение на богатствата — предимно подправки — които се стичали в държавата от Новия свят. Португалският крал си построил летен дворец тук, а богатите граждани се заселили около него. Сега бе магнит за туристи, дошли да се порадват на магазините, кафенетата и музеите.

— Хенри Мореплавателя е свързан с тази местност — каза Пам.

— Дай да проверим за параклис, посветен на нашия светец покровител — каза Малоун.

Само след няколко кликвания с мишката Пам посочи екрана.

— Пак те изпреварих.

Екранът се изпълни с изображението на огромна стара каменна сграда. Острите върхове на кулите се извисяваха в облачното небе. Външният вид съчетаваше готически и ренесансов архитектурен стил, с очевидно мавританско влияние. Фасадата бе покрита с ярки изображения.

— Манастирът „Санта Мария де Белем“ — прочете той от екрана.

Пам премести курсора надолу и той прочете, че това е един от най-известните португалски паметници, често наричан също манастирът „Свети Йероним“. Много от най-великите личности на страната, включително крале и кралици, бяха погребани там.