Стив Бери - Александрийската връзка

Твърдо бе убеден в думите си. Нито един завоевател не бе успял да победи евреите. А мнозина бяха опитали. Асирийците. Вавилонците. Римляните. Турците. Светата Инквизиция. Дори Мартин Лутер ги ненавиждаше. Но така наречените деца на Бога упорито отказваха да се предадат. Хитлер вероятно бе нанесъл най-тежките поражения. И все пак след него светът им бе подарил тяхната библейска родина.

— Какво толкова имате против Израел? — попита една от жените. — Още от началото се питам защо си губим времето с тях.

Тя действително бе изразила несъгласието си и двама други се присъединиха към нея. Очевидно бяха малцинство, и то относително безобидно, така че той позволи коментарите им, за да придаде някакъв дух на демокрация в процеса.

— Става въпрос за нещо много повече от Израел. — Видя, че е успял да привлече всеобщото внимание, включително и на дъщеря си. — Ако изиграем правилно картите си, вероятно ще успеем да дестабилизираме едновременно и Израел, и Саудитска Арабия. Ако успеем да предизвикаме размирици в двете държави и правилно преценим кога ще изригне недоволството, ще можем да свалим правителствата и в двете. — Херман се обърна към председателя на Политическия комитет. — Обсъдихте ли как членовете ни ще могат да експлоатират този процес, щом нещата се задвижат?

Възрастният мъж кимна. Бе негов приятел от десетилетия и заемаше едно от челните места в списъка за място в Кръга.

— Сценарият, който предвиждаме, се крепи на убеждението, че палестинците, йорданците, сирийците и египтяните желаят това, което ще им предложим…

— Но то няма да се случи — чу се мъжки глас. Беше един от отцепниците.

— А нима някой можеше да предвиди, че светът ще остави без дом близо половин милион араби, за да подари на евреите държава? — намеси се Херман. — Мнозина в Близкия изток твърдяха, че подобно нещо няма да се случи.

Думите му прозвучаха доста остро, така че се постара следващите да прозвучат по-примирително.

— Най-малкото, ще можем да сринем онази нелепа стена, която израелците са издигнали, за да пазят границите си и да бранят претенциите си към древността. Ционистката арогантност ще бъде достатъчно компрометирана, за да провокира заобикалящите Израел арабски държави да се обединят в действията си. А дори не съм споменал Иран, на който нищо не би допаднало повече от това да изтрие Израел от картата на света, което ще бъде истинска благословия за всички тях.

— И как ще успеем да го постигнем?

— Чрез знанието.

— Не говорите сериозно. Всички тези планове се основават на нещо, което ще научим?

Не бе предвидил такава открита дискусия, но явно мигът бе настъпил. Членовете, насядали около масата в трапезарията му, имаха отговорността да формулират общата политика, която бе тясно свързана с инициативите на Икономическия комитет, тъй като за Ордена политиката и печалбата бяха синоними. Икономическият комитет си бе поставил за цел да увеличи с поне трийсет процента приходите на членовете, желаещи сериозно да инвестират в Близкия изток. Проведено бе проучване, определен бе обемът на първоначалните инвестиции, оценени бяха потенциалните печалби при настоящите икономически и политически условия и бяха разработени няколко сценария. В крайна сметка трийсетте процента изглеждаха постижима цел. Но пазарите на Близкия изток бяха, меко казано, ограничени. Всеки ден носеше нова опасност от срив. Така че Политическият комитет се стремеше към стабилност. Традиционните методи — подкупи и заплахи — не действаха спрямо хора, които редовно привързваха експлозиви към телата си. Хората, които вземаха решенията в Йордания, Сирия, Кувейт, Египет и Саудитска Арабия, бяха твърде богати, твърде добре охранявани и твърде големи фанатици. Орденът бе стигнал до заключението, че трябва да открият нов вид валута, която да разменят. Херман вярваше, че скоро ще се сдобият с такава.

— Знанието е много по-силно от всяко оръжие — прошепна той.

— Всичко зависи от естеството на знанието — обади се един от членовете.

Херман бе съгласен.

— Успехът ни зависи от умението ни да поднесем наученото пред подходящите купувачи на подходящата цена, и то в подходящ момент.

— Добре те познавам, Алфред — каза един от по-възрастните мъже. — Планирал си всичко изключително старателно.

Херман се усмихна.

— Нещата най-после потръгнаха. Американците вече проявяват интерес, а това разкрива неимоверно много нови възможности.

— Какво знаем за американците? — попита Маргарете, без да скрива нетърпението си.