Стив Бери - Александрийската връзка

— Възнамерявам да помогна на Котън — заяви тя.

— И какво точно би могла да направиш? Та ти не си действащ агент.

Спомни си, че Малоун й бе казал същото неотдавна във Франция, но въпреки това се бе справила достатъчно добре.

— Ще си набавя подкрепление. Хора, на които мога да се доверя. Имам много приятели, които ми дължат услуги.

— Аз също мога да помогна.

— Не искам да те замесвам.

— Вече съм замесен.

— Няма как да ми помогнеш — каза тя.

— Може и да те изненадам.

— А какво ли ще направи Дейли в такъв случай? Нямаме представа кои са съюзниците му. Най-добре да свърша всичко тихомълком. Ти стой настрана.

Лицето на Грийн не изразяваше нищо.

— А брифинга в Капитолия тази сутрин?

— Ще отида. Така ще умилостивя Дейли.

— Ще гледам да те прикривам, доколкото мога.

Ъгълчетата на устните й се изкривиха в лека усмивка.

— Знаеш ли, това може да се окажат най-приятните часове, които сме прекарвали заедно.

— Съжалявам, че не се е случвало досега.

— Аз също — каза тя. — Но един приятел се нуждае от мен.

Малоун се отдалечи от колата и се запромъква към къщата, пред която бе паркирано волвото. Не искаше да приближава от предната страна — твърде много прозорци, твърде малко прикритие — така че тръгна по уличката покрай съседната сграда и приближи откъм задната страна. Къщите в тази част на Копенхаген бяха като в неговия квартал в Атланта — сенчести улици със спретнати тухлени постройки, заобиколени от също толкова спретнати предни и задни дворове.

Скри беретата под якето си и използва храстите за прикритие. Досега не бе зърнал никого. Намери си местенце, откъдето да надникне над живия плет, и забеляза задната врата, през която бе изчезнал стрелецът. Преди да успее да реши какво да предприеме, вратата се отвори рязко и през нея излязоха двама мъже.

Стрелецът от Кронборг и някакъв друг мъж, нисък, набит и късоврат.

Разговаряйки, двамата заобиколиха към предната част на къщата. Малоун послуша инстинкта си, стрелна се от скривалището си и се втурна в задния двор през една пролука в плета. Хукна право към вратата и се вмъкна вътре с насочен пистолет.

Едноетажната къща бе притихнала. Две спални, кабинет, кухня и баня. Вратата на една от спалните бе затворена. Набързо огледа стаите. Бяха празни. Пристъпи към затворената врата. Лявата му ръка сграбчи дръжката, дясната стискаше оръжието с пръст върху спусъка. Бавно завъртя топката, след това рязко блъсна вратата навътре.

И видя Гари.

Момчето седеше на стол под прозореца и четеше. Стреснато, то вдигна очи от страницата, а лицето му светна, осъзнавайки кой е влезлият.

Малоун усети прилив на радост.

— Татко! — В същия момент Гари забеляза пистолета и продължи: — Какво става?

— Не мога да ти обясня, но трябва да се измитаме незабавно.

— Казаха, че си загазил. Да не би да са пристигнали онези, които искат да причинят нещо лошо на мама и мен?

Малоун кимна, а радостта му бе заменена от паника.

— Тук са. Трябва да тръгваме.

Гари се изправи от стола. Малоун не можа да се стърпи и силно го прегърна. Детето си беше негово — във всеки един смисъл. По дяволите Пам.

— Стой зад мен. И прави точно каквото ти кажа. Ясно ли е? — нареди той.

— Страшно ли ще става?

— Надявам се, че не.

Малоун се върна обратно по стъпките си до задната врата и надникна навън. Дворът беше празен. Трябваше им само минутка, за да се измъкнат.

Мина през вратата, следван плътно от Гари. Пролуката в плета бе на петнайсетина метра пред тях.

Той избута Гари пред себе си, тъй като последно бе мярнал мъжете да се отправят към улицата. С изваден пистолет хукна към съседния двор. Оглеждаше се непрекъснато. Гари водеше напред.

Минаха през пролуката.

— Колко банално.

Малоун се извъртя и замръзна. На шест метра пред тях стоеше мъжът с късия врат. Бе сграбчил Пам и бе притиснал във врата й глок със заглушител. Стрелецът от Кронборг стоеше малко встрани, прицелил се право в Малоун.

— Натъкнах се най-случайно на бившата ти съпруга — каза мъжът с късия врат с холандски акцент. — Предполагам, че си я посъветвал да не излиза от колата.

Погледът му се впи в Пам. Очите й го умоляваха да й прости.

— Гари — прошепна тя, без да може да помръдне.

— Мамо.

Малоун долови отчаянието в гласовете и на двамата. Блъсна Гари зад себе си.

— Я да видим как си се справил, Малоун. Проследил си човека ми от замъка до града, изчакал си го да тръгне оттам и си го последвал с идеята, че момчето ти ще е тук.