Стив Бери - Александрийската връзка

Четири златистозелени пеперуди се присъединиха към пиршеството.

— Тези са рядък вид. Papilio dardanus. Лястовича опашка. Внасям какавидите им чак от Африка.

Сейбър ненавиждаше всякакви насекоми, но се постара да изглежда заинтригуван и зачака.

Накрая мъжът попита:

— Добре ли мина всичко в Копенхаген?

— Точно както предвидихте. Откъде бяхте толкова сигурен?

— Той нямаше избор. За да защити сина си, трябва да разкрие връзката. Толкова е уязвим. Хората като него са лесно предвидими.

— Възможно е да се досети, че го манипулираме.

— Убеден съм, че вече се е досетил, но искрено си вярва, че в крайна сметка е успял да излезе победител. Едва ли предполага, че съм планирал смъртта на онези хора.

Състареното лице на мъжа леко се сгърчи в бледа усмивка.

— Тази игра ти харесва, нали?

— Действително има приятни моменти. — Той млъкна за миг и добави: — Когато се играе правилно.

Още няколко пеперуди се присъединиха към другите върху чинията.

— Всъщност играта е като с тези прекрасни създания — отбеляза Синия стол. — Тъпчат се, привлечени от примамката на леснодостъпната храна. — Кокалестите му пръсти хванаха една от пеперудите за крилцата, а тъмните й пипалца и миниатюрните крачета се заусукваха в опит да се освободят. — С лекота мога да убия този екземпляр. Нима е трудно?

Синия стол пусна пеперудата. Оранжево-жълтите криле запърхаха тромаво, после се издигнаха във въздуха.

— Но със същата лекота мога и да я пусна. — Мъжът се обърна към Сейбър. — Трябва да използваш инстинктите на Малоун в наш интерес.

— Такава ми е идеята.

— Какво ще предприемеш, когато открием връзката? — попита Синия стол.

— Зависи.

— Малоун ще трябва да бъде убит.

— Мога да се справя.

Възрастният мъж му хвърли кос поглед.

— Може да се окаже нелека задача.

— Подготвен съм.

— Има един проблем.

Сега щеше да разбере защо са го повикали обратно във Виена.

— Израелците са нащрек. Вероятно Джордж Хаддад отново се е обадил на Западния бряг, а еврейските шпиони сред палестинските власти докладват, че се е свързал с Тел Авив. Знаят, че е жив, а предполагам, знаят и къде се намира.

Това действително бе сериозен проблем.

— Столовете са запознати с тези разкрития и одобриха пълномощията, които ти дадох, за да се справиш със ситуацията както сметнеш за добре.

Което Сейбър и без тяхно съгласие смяташе да направи.

— Както знаеш, израелците имат коренно различна мотивация от нашата. Ние искаме да се доберем до връзката. Те искат да я унищожат.

Сейбър кимна.

— В онова кафе бомбардираха и свои хора, само и само да очистят Хаддад.

— Евреите са голям проблем — тихо заяви Синия стол. — Винаги са били сложни. Когато си различен и твърдоглав, неминуемо развиваш и огромна гордост.

Сейбър реши да не коментира последното изказване.

— Смятаме да помогнем за решаването на еврейския проблем.

— Не съзнавах, че има такъв проблем.

— За нас не, но при нашите арабски приятели нещата стоят другояче. Така че трябва да спечелиш преднина пред израелците. Не бива да им позволим да се намесят.

— В такъв случай трябва незабавно да тръгвам.

— Къде е Малоун?

— В Лондон.

Синия стол млъкна и се съсредоточи върху насекомите, които пърхаха с крилца в скута му. Накрая ги бръсна с ръка.

— На път за Лондон трябва да се отбиеш на едно място.

— Имам ли време?

— Нямаш избор. Наш агент в израелското правителство разполага с информация, която държи да предаде лично, и то на теб, и настоява да му се плати.

— Като всички.

— Намира се в Германия. Няма да ти отнеме много време. Използвай някой от самолетите на компанията. Имам информация, че този човек е проявил небрежност. Разкрил се е, макар сам да не е разбрал. Приключи с него и закрий сметката.

Това бе ясно.

— Излишно е да ти казвам, че ще има и други, които ще наблюдават. Така че ще те помоля да изиграеш едно незабравимо представление. Израелците трябва да разберат, че в тази игра залозите са твърде високи. — Възрастният мъж се намести върху дървения стол, после отново сведе острия си нос към чинията. — Наясно си какво ще се случи този уикенд, нали?

— Естествено.

— Ще ми трябва финансовото досие на една определена личност. Най-късно до петък. Може ли да се уреди?

Сейбър знаеше кой е правилният отговор, макар и за тази задача да нямаше никакво време.

— Разбира се.

Синия стол му даде името на човека, когото трябваше да разследва, след което добави: