Стив Бери - Александрийската връзка

— Доста добре организирани дяволи.

— С което се гордеят. Всички членове се срещат два пъти годишно на официално събрание, веднъж към края на пролетта, втория път — преди началото на зимата, в имението на Алфред Херман с площ хиляда и шестстотин декара извън Виена. През останалата част от годината делата се ръководят от столовете или чрез постоянни комисии. Имат си съветник, ковчежник и секретар, включително и поддържащ екип, който по принцип работи извън замъка на Херман. Процедурата е умишлено опростена. Без излишни парламентарни протакания.

Тя продължи да си води бележки.

— Синия стол няма право на глас нито в Кръга, нито на събранието, освен ако няма равен резултат при гласуването. Поради нечетния брой на седемдесетте и един членове и петимата Стола това понякога се случва.

Стефани не можеше да не се възхити на детективските усилия на Торвалдсен.

— Разкажи ми за членовете.

— Повечето са европейци, но сред настоящите членове има и четирима американци, двама канадци, трима азиатци, бразилец и австралиец. Има и мъже, и жени. Още преди десетилетия започнали да допускат жени. Рядко някой напуска, а списъкът от чакащи членство гарантира, че винаги ще се поддържа бройка от седемдесет и един.

— А защо централата е в Австрия? — полюбопитства тя.

— По същата причина, поради която мнозина държат парите си там. Изрична клауза в конституцията на страната забранява нарушаването на банковата тайна. Парите трудно могат да бъдат проследени. Орденът има добро финансиране. Членовете се оценяват на еднакъв принцип, основаващ се на проектобюджет. Миналогодишният надхвърли сто и петдесет милиона евро.

— И за какво харчат подобни средства?

— За онова, за което човечеството жадува открай време — политическо влияние, насочено предимно към усилията на Европейския съюз да централизира валутата и да отстрани търговските бариери. Възраждането на Източна Европа също ги интересува. Преустройството на инфраструктурата в Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и Полша е сериозна работа. Чрез няколко добре обмислени вложения членовете успяват да възвърнат неколкократно инвестициите си.

— И все пак, Хенрик, сто и петдесет милиона евро не могат да се похарчат за гарантиране на строителни договори и подкупване на политици.

— Права си. Има и по-велика цел.

Стефани започваше да губи търпение.

— Слушам.

— Близкият изток. Той е главният им приоритет.

— От къде, за бога, имаш тази информация?

От другия край на телефонната линия настъпи мълчание.

Тя зачака.

— Аз съм един от членовете.

Лондон, 12:30 ч.

Пам и Малоун се спуснаха по рампата от самолета на Бритиш Еъруейс. Бяха прекарали нощта в Кристиангаде, след което взеха полет от Копенхаген до Англия, удобна спирка за Пам на път за Джорджия, а за Малоун — важна крайна цел. Гари оставиха при Торвалдсен. Синът му го познаваше от двете прекарани в Дания лета. Преди да се ориентира напълно в ситуацията, Малоун смяташе Кристиангаде за най-безопасното място за Гари. Като допълнителна предпазна мярка Торвалдсен бе наел екип от частни охранители в имението. Пам не бе във възторг от това решение и отново се бяха скарали. В крайна сметка тя оцени разумността на този вариант, особено като се имаше предвид случилото се в Атланта. При положение че кризата бе отминала, тя трябваше да се върне на работа. Бе напуснала Атланта набързо, без дори да уведоми фирмата си. Никак не искаше да остави Гари, но накрая прие, че Малоун е в състояние да се погрижи за сина им много по-добре, отколкото тя.

— Дано все още имам работа — вметна тя.

— Предполагам, че парите, които си им донесла, ти гарантират снизхождение. Ще им разкажеш ли какво се е случило?

— Ще се наложи.

— Всичко е наред. Кажи им каквото трябва.

— Защо продължаваш да вършиш това? — попита го тя. — Защо просто не се откажеш?

Забеляза, че след добрия сън голяма част от мрачното й настроение се бе стопило. Многократно се бе извинила за вчерашната си постъпка и той бе махнал с ръка. Всъщност изобщо не желаеше да разговаря с нея и благодарение на късната резервация по време на полета не седяха един до друг. Което бе добре. Все още имаха да си казват много неприятни неща относно Гари, но моментът не беше подходящ.

— Само така можем да сме сигурни, че подобно нещо няма да се повтори — каза той. — Ако не съм единственият, който знае за връзката, вече няма да бъда тяхна цел. А съответно и вие двамата с Гари.