Стив Бери - Александрийската връзка

Малоун хвърли картата на щанда и се отправи към срещуположната страна на терминала. Пам влезе в едно от многобройните кафенета, очевидно решена да прекара времето си на чаша кафе. Мъжът зае позиция в един безмитен магазин, откъдето имаше пряка видимост към кафенето.

Интересно. Изглежда, Малоун не бе най-важната личност за деня. Той също влезе в кафенето.

Пам седеше в едно сепаре и той спря при нея. Изражението й говореше, че определено е изненадана.

— Какво правиш тук?

— Размислих. Защо не дойдеш с мен?

— Ще ми е много приятно.

— При едно условие.

— Знам. Да си държа устата затворена.

Стефани остави думите на Торвалдсен да проникнат в съзнанието й, след което попита:

— Ти си член на Ордена на Златното руно, така ли?

— От трийсет години. Винаги съм го приемал единствено като средство за общуване между хора с пари и власт. Това и правим през повечето време…

— Когато не подкупвате политици и не си купувате договори.

— Хайде, Стефани. Знаеш какви са правилата в живота. Не ги измислям аз. Просто се ръководя от по-важните.

— Разкажи ми какво знаеш, Хенрик. И без глупости, моля те.

— Детективите ми тръгнаха по следите на двамата убити. Единият си има приятелка в Амстердам. Разказала им, че приятелят й често работел за някакъв чужденец. Веднъж успяла да го зърне и по описанието й ми се стори, че и аз съм го виждал.

Тя изчака.

— Интересното е, че от години насам, по време на различните сбирки на Ордена, често чувам за изгубената Александрийска библиотека. Заемащият в момента Синия стол Алфред Херман е обсебен от тази тема.

— Знаеш ли защо?

— Смята, че можем да научим много от древните.

Това й се струваше малко вероятно, но бе любопитна да разбере повече.

— Каква е връзката между двамата убити и Ордена?

— Мъжът, когото описала приятелката на убития, е присъствал на събирания на Ордена. Не като член. Като служител. Не бе успяла да чуе името му, но приятелят й веднъж споменал псевдоним, който съм чувал и преди. Die Klauen der Adler.

Тя мълчаливо си преведе думите. Ноктите на орела.

— Ще ми обясниш ли?

— Какво ще кажеш да изчакаш, докато съм съвсем сигурен?

През юни, когато за пръв път се бе срещнала с Торвалдсен, той не бе демонстрирал особена общителност, което допълнително бе разпалило и без това съществуващото напрежение помежду им. Но оттогава Стефани се бе научила да не го подценява.

— Добре. Спомена, че основният интерес на Ордена е Близкият изток. Какво имаш предвид?

— Оценявам, че не ме притискаш.

— Все някога трябва да започнем да си сътрудничим. Така или иначе, нямаше да ми кажеш.

Торвалдсен се подсмихна.

— Доста си приличаме.

— Това вече ме плаши.

— Не е толкова лошо. Но в отговор на въпроса ти за Близкия изток, за съжаление арабският свят уважава единствено силата. Тези хора знаят как да се пазарят, а имат и с какво, особено петрола.

По този въпрос не можеше да спори.

— Кой е враг номер едно за арабите? — продължи Торвалдсен. — Америка? Не. Израел. Той е трънът в петата им. Точно там се е забил. Насред собствения им свят. Еврейска държава. Отцепена през 1948 година, когато близо милион араби били насилствено изселени. Вярно е, че и евреите са страдали. Но светът подари на евреите земя, която палестинци, египтяни, йорданци, ливанци и сирийци от столетия са наричали своя. Накба , катастрофа, така наричат те станалото.

— И веднага избухна войната — вметна Стефани. — Първата от много.

— Всяка една е спечелена от Израел. През последните шейсет години израелците са се вкопчили здраво в своята земя и всичко това, защото Бог е казал на Авраам, че така трябва да бъде.

Стефани си спомни цитираното от Брент Грийн. И Господ рече на Аврама: дигни сега очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад; защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека.

— Божиите думи към Авраам са едничката причина, поради която Палестина бе дадена на евреите — завърши Хенрик. — Това уж е родината на техните предци, обещана им лично от Господ. Кой би могъл да го оспори?

— Поне един палестински учен, когото познавам.

— Котън ми разказа за Джордж Хаддад и библиотеката.

— Не е трябвало да го прави.

— Мисля, че в момента никак не му пука за правилата, а и ти не си сред любимите му хора точно сега.

Бе си го заслужила.

— Източниците ми във Вашингтон твърдят, че от Белия дом искат да издирят Хаддад. Но предполагам, че ти си в течение.