Стив Бери - Александрийската връзка

Това категорично бе гласът от предишната вечер.

— И се оказах напълно прав.

Мъжът срещу него не бе впечатлен. Стомахът на Малоун се сви от гадно предчувствие.

Бяха го подвели.

— Извади пълнителя от беретата и го хвърли насам.

Малоун се поколеба, но прецени, че няма избор. Изпълни заповедта.

— А сега да направим размяна. Аз ще ти дам бившата ти съпруга, а ти ми даваш момчето.

— Ами ако предпочета да задържиш бившата ми съпруга?

Мъжът се подсмихна.

— Предполагам, че не искаш синът ти да гледа как пръсвам мозъка на майка му, а аз ще направя точно това, защото всъщност никак не ми е нужна.

Очите на Пам се разшириха при мисълта какво бе предизвикала глупостта й.

— Татко, какво става? — попита Гари.

— Сине, ще трябва да тръгнеш с този човек…

— Не — изкрещя Пам. — Недей.

— Ще те убие — каза Малоун.

Пръстът на мъжа плътно притискаше спусъка. Малоун се надяваше Пам да стои мирно. Погледна към Гари.

— Ще трябва да го направиш заради мама. Но ще се върна да те взема. Кълна ти се. Можеш да разчиташ на мен. — Прегърна отново момчето. — Обичам те. Бъди силен заради мен. Става ли?

Гари кимна, поколеба се за миг и пристъпи към мъжа, който отпусна хватката си около Пам. Тя незабавно се вкопчи в Гари и се разплака.

— Добре ли си? — попита го.

— Добре съм.

— Нека остана с него — замоли се тя. — Няма да ви създавам никакви проблеми. Котън ще открие това, което искате, а ние ще слушаме, обещавам.

— Я млъквай — грубо отвърна мъжът.

— Кълна ви се. Няма да създавам никакви проблеми.

Той насочи дулото към челото й.

— Я си мръдни стегнатия задник и млъкни.

— Не го предизвиквай — посъветва я Малоун.

Тя прегърна Гари още веднъж, след това бавно отстъпи назад.

Мъжът се подсмихна пак.

— Добър избор.

Малоун се втренчи в съперника си и успя да го накара пръв да сведе поглед.

Пистолетът на мъжа внезапно се стрелна надясно и три куршума излетяха от дулото и се забиха в стрелеца от Кронборг. Тялото му се олюля и се свлече по гръб на земята. Ръката на Пам се стрелна към устата й.

— О, боже.

Малоун видя шокираното изражение на Гари. Петнайсетгодишните момчета не бива да стават свидетели на подобни сцени.

— Той направи точно каквото му бях наредил. Но аз знаех, че го следвате. А той не. Всъщност дори ми каза, че никой не го следи. Нямам време да се разправям с малоумници. Малкото упражнение имаше за цел да се простим с излишното перчене. А сега заминавай да ми набавиш онова, което ми трябва. — Мъжът насочи глока си към главата на Гари. — Искам да съм сигурен, че няма да ни попречиш да тръгнем.

— Хвърлих всичките патрони от пистолета.

Малоун се вгледа в Гари. Колкото и да бе странно, момчешкото му лице не изразяваше и сянка от безпокойство. Никаква паника. Никакъв страх. Единствено решителност.

Мъжът и Гари се наканиха да тръгват.

Малоун държеше пистолета до бедрото си и трескаво обмисляше различни варианти на действие. Синът му бе на някакви сантиметри от заредено оръжие. Знаеше, че щом веднъж отведат Гари, няма да има друг избор, освен да разкрие връзката. Цял ден бе отлагал това решение, тъй като подобна крачка би провокирала редица проблеми. Очевидно мъжът бе предугадил ходовете му още от самото начало, знаейки, че всички ще се озоват точно тук.

Студ пропълзя по тялото му. Бе обзет от смущаващо чувство.

Неприятно. Но не непознато.

Постара се действията му да изглеждат съвсем естествено. Такива бяха правилата. Някогашната му професия се градеше на случайностите. На правилната преценка на шансовете и рисковете. Неведнъж бе излагал на краен риск собствената си кожа, а в три конкретни случая рисковете бяха надделели над шансовете и той се бе оказал в болницата.

Но сега нещата бяха съвсем различни. Защото залогът бе синът му. Слава богу, всички шансове бяха на негова страна.

Мъжът и Гари достигнаха пролуката в плета.

— Извинете — подвикна Малоун.

Мъжът се обърна.

Малоун стреля с беретата и куршумът прониза гърдите на врага му. В първия момент той сякаш не осъзна какво точно се е случило — изражението му бе смесица от изненада и болка. Накрая от ъгълчетата на устата му рукна кръв и очите му помътняха. Падна като подкосен, тялото му потръпна за миг, после замря.

Пам се втурна към Гари и го прегърна.

Малоун отпусна ръка.

Сейбър видя съвсем ясно как Котън Малоун застреля последния му оперативен агент. Стоеше насред кухнята в къщата срещу задната фасада на сградата, приютявала Гари Малоун през последните три дни. Когато бе наел нея, бе наел и къщата отсреща.