Стив Бери - Александрийската връзка

— Откъде знаеш, че не е от мен?

— Котън, ако искаш, направи теста. Не ми пука. Просто искам да знаеш, че ти не си бащата на Гари. А ти действай както намериш за добре с тази информация.

— Той знае ли?

— Естествено, че не. То засяга само вас двамата. Никога няма да го научи от мен.

Все още чувстваше гнева, който го бе залял, докато Пам бе запазила самообладание. Бяха толкова различни, което вероятно обясняваше защо вече не са заедно. Бе загубил баща си като дете, но бе отгледан от майка, която го обожаваше. А детството на Пам бе напълно объркано. Майка й била вятърничава и нестабилна, разкъсвана от противоречиви емоции. Държала детска градина. Пропиляла семейните спестявания неведнъж, а цели два пъти. Слабостта й били астролозите. Не успявала да им устои и с готовност слушала да й казват точно това, което искала да чуе. Бащата на Пам бил също толкова чудат, самовглъбен и отнесен. Интересувал се повече от радиоуправляеми самолети, отколкото от съпругата и трите си деца. Цели четирийсет години работил във фабрика за сладоледени фунийки, получавал средна заплата и така и не се издигнал над средното ниво. Лоялност, примесена с измамно чувство за доволство — ето какво представляваше тъстът му до деня, в който трите кутии цигари дневно най-после бяха сломили сърцето му.

Преди да се срещнат, Пам бе познала твърде малко обич и чувство за сигурност. Пестелива откъм емоции, но изискваща обожание, тя винаги бе давала много по-малко от онова, което получаваше. А изтъкването на това несъответствие предизвикваше у нея единствено гняв. Собствените му прегрешения с други жени още в началото на брака им просто доказваха верността на убеждението й, че на нищо и никого не може да се има доверие.

Нито на майки, нито на бащи, братя, сестри или съпрузи.

Всички до един я бяха предали. Той също. Като беше родила дете от друг мъж и беше пропуснала да спомене този факт на съпруга си, тя продължаваше да заплаща цената на този провал.

Редно бе той да прояви по-голямо разбиране. Но за да се стигне до сделка, са нужни двама, а тя нямаше желание — поне засега — да преговаря.

Стрелецът изчезна от прозореца. Вниманието на Малоун незабавно се върна към кафенето. Загледа как мъжът напуска сградата, отправя се към паркираната си кола, качва се в нея и потегля. Напусна поста си, хукна надолу по уличката и видя Пам.

Пресече улицата и скочи в колата, до шофьорското място.

— Пали и се приготви.

— Аз ли? Защо не караш ти?

— Нямаме време. Ето го, идва.

Видя волвото да завива към шосето, успоредно на брега, и да отпрашва напред.

— Давай — повтори Малоун.

И тя пое след волвото.

Джордж Хаддад влезе в апартамента си в Лондон. Кратката екскурзия до Бейнбридж Хол го бе подразнила, както и очакваше, и той не обърна внимание на компютъра си, който сигнализираше за непрочетени имейли, а седна край кухненската маса.

От пет години бе мъртъв. Да знаеш — и да не знаеш. Да разбираш и същевременно да си така объркан. Поклати глава. Каква дилема. Огледа се. Успокоителната, пречистваща магия на апартамента вече не му въздействаше. Явно бе време. Трябваше и други да разберат. Дължеше знанието си на всяка душа, погубена в накба , чиято земя бе открадната, чието имущество бе ограбено. Дължеше го и на евреите. Всички имаха право да знаят истината.

Първият му опит преди месеци явно не бе дал резултат. Точно затова предишния ден отново бе посегнал към телефона.

Сега за трети път набра международния номер.

Малоун се взираше в шосето пред тях, докато Пам караше с бясна скорост по крайбрежната магистрала, на юг към Копенхаген. Волвото бе на седем-осемстотин метра пред тях. Бе накарал Пам да остави няколко коли да ги задминат за прикритие, но неведнъж й бе напомнил да не изостава прекалено.

— Не съм специален агент — тросна се тя, с очи, залепени в предното стъкло. — Никога не съм правила подобно нещо.

— Не ви ли учат на такива неща в юридическия факултет?

— Не, Котън. Такива неща се преподават във факултета за шпиони.

— Де да имаше наистина такъв факултет. За съжаление се наложи да науча всичко в хода на работата.

Волвото увеличи скоростта и той се зачуди дали не са ги забелязали. Но после видя, че просто изпреварва друга кола. Усети, че Пам се опитва да го догони.

— Недей. Ако е нащрек, ще използва този трик да провери дали не го следят. Виждам го, така че карай както досега.

— Знаех си, че има смисъл от обучението в Министерството на правосъдието.