Стив Бери - Александрийската връзка

Стефани знаеше, че напоследък арабите бяха доста по-сговорчиви от Израел — със сигурност заради Ирак, където американците бяха демонстрирали своята решителност съвсем открито. В световен мащаб симпатиите към палестинците постепенно се бяха увеличили, подхранвани от промяната в управлението, по-умерената военна политика и глупостта на израелските екстремисти. Спомни си телевизионния репортаж с единствения оцелял от онова семейство на плажа, момиченце, което ридае над мъртвия си баща. Запомнящ се образ. Но се питаше какво реално би могло да се направи.

— И как смятат да действат спрямо Израел? — И точно тогава я осени прозрението. — Ето защо ви е нужна връзката, нали?

Дейли не отговори.

— Малоун е единственият, който знае къде се намира тя — подчерта Стефани.

— Това определено е проблем. Но не непреодолим.

— Значи сте искали Малоун да действа. Просто не сте знаели как да го подтикнете.

— Не отричам, че ситуацията предлага добри възможности за нас.

— Копеле такова — просъска тя.

— Виж, Стефани. Хаддад искаше да изчезне. Вярваше на Малоун. Израелците, саудитците и дори палестинците смятаха, че Хаддад е загинал при взрива. Така че направихме както той искаше, но после изоставихме напълно идеята и насочихме вниманието си към други неща. Но сега всеобщият интерес отново се пробуди и искаме да се доберем до Хаддад.

Тя нямаше да му позволи това самодоволство.

— Ами другите, които вероятно са по следите му?

— Ще се справя с тях както би постъпил всеки политик.

Лицето на Грийн потъмня от гняв.

— Ще сключиш сделка, така ли?

— Така стоят нещата от живота.

Стефани държеше да научи още нещо.

— Какво толкова може да се открие в документи отпреди две хиляди години? И то само в случай че ръкописите са оцелели, което е малко вероятно.

Дейли й хвърли бърз поглед. Стефани се досещаше, че е дошъл да попречи на двама им с Грийн да се намесят, така че можеше да им подхвърли някоя огризка.

— Септуагинта.

Стефани с мъка прикри изненадата си.

— Не съм експерт — продължи Дейли, — но доколкото са ми обяснявали, около двеста години преди Христа учените от Александрийската библиотека превели еврейските свещени книги, нашия Стар завет, на гръцки. Този превод е единствената ни връзка с оригиналния еврейски текст, тъй като същият е изчезнал. Хаддад твърди, че преводът, както и всички останали след него са дълбоко неверни. Твърди, че грешките променят всичко и че той може да го докаже.

— И какво? — запита тя. — Какво би променило това?

— Не мога да кажа.

— Не можеш или не желаеш?

— В нашия случай е едно и също.

— Той вечно помни завета Си — прошепна Грийн. — Словото що е заповядал в хиляда редове, що е завещал на Авраама, и клетвата си на Исаака, и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю, думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.

Стефани забеляза, че се е развълнувал.

— Важно обещание — каза Грийн. — Едно от многото в Стария завет.

— Значи разбирате интереса ни?

Грийн кимна.

— Разбирам идеята, но се съмнявам, че е възможно да бъде доказана.

Това също прозвуча странно на Стефани, но тя продължи да любопитства.

— Какво правиш, Лари? Призраци ли гониш? Та това е лудост.

— Уверявам те, че не е.

Доста бързо си направи изводите. Малоун е бил прав да я укорява. Трябвало е незабавно да го уведоми за пробива в системата. А сега синът му е в опасност благодарение на американското правителство, което явно бе готово да жертва момчето.

— Стефани — прекъсна мислите й Дейли. — Това изражение ми е добре познато. Какво си намислила?

Нямаше никакво намерение да споделя каквото и да било с този демон. Така че отпи от утайката на унижението с големи глътки и каза:

— Точно това, което искаше, Лари. Тоест абсолютно нищо…

Копенхаген, 12:15 ч.

Доминик Сейбър бе наясно, че следващият един час ще е критичен. Вече бе гледал телевизионните репортажи за стрелбата в замъка Кронборг. Което означаваше, че Малоун и бившата му съпруга са офейкали. Най-после се бе чул и с човека, когото бе изпратил в замъка, и бе доволен, че инструкциите му са спазени.

Погледна часовника си, после излезе от предния салон и влезе в спалнята, където държаха Гари Малоун. Бяха успели да измъкнат момчето от училище с помощта на официални документи за самоличност и приказки от рода, че всичко е в името на американското правителство. Само след два часа вече бяха напуснали Атланта с частен самолет. С Пам Малоун се бяха свързали по пътя и й бяха обяснили точно какво да прави. Всички сведения я описваха като доста опърничава жена, но една снимка и мисълта, че нещо лошо може да сполети сина й, бяха гарантирали готовността й да прави каквото поискат от нея.