Стив Бери - Александрийската връзка

Закачка. Голяма рядкост при нея. Но все пак оцени усилието й. Надяваше се следата, по която бяха тръгнали, да доведе до нещо. Гари със сигурност бе някъде наблизо, а му бе нужен един-единствен шанс, за да го измъкне.

Озоваха се в покрайнините на столицата. Движението замря до бавно пълзене. Бяха четири коли зад волвото, когато то внезапно се вмъкна в изхода за предградието Шарлотенлунд, навлезе в северната част на града, и се отправи на юг. Точно преди кралския дворец зави надясно и пое навътре в жилищния комплекс.

— Внимавай — каза той. — Тук е лесно да ни забележат. Задръж малко.

Пам изостана. Малоун познаваше тази част на града. На няколко пресечки бе дворецът Розенборг, където бяха изложени кралските съкровища, наблизо бяха и ботаническите градини.

— Тръгнал е към някакво конкретно място — отбеляза той. — Тук къщите изглеждат абсолютно еднакви, така че трябва добре да знаеш къде отиваш.

След още два завоя волвото се спусна по тясна уличка с дървета от двете й страни. Малоун накара Пам да спре на ъгъла и проследи с поглед как жертвата им влиза в една входна алея.

— Паркирай до бордюра — каза той.

Докато тя паркираше, той напипа беретата си и отвори вратата.

— Стой тук. И говоря най-сериозно. Играта може доста да загрубее, а няма да мога да търся Гари, ако ще трябва да се грижа и за теб.

— Мислиш ли, че е там?

— Доста е вероятно.

Надяваше се тя да не създава проблеми.

— Добре. Ще чакам тук.

Той се измъкна от колата. Тя сграбчи ръката му. Стискането й бе силно, но не изразяваше враждебност. Внезапна тръпка прониза тялото му. Погледна я право в лицето, видя изписания в очите й страх.

— Ако е там, върни ми го.

Вашингтон, окръг Колумбия, 7:20 ч.

Стефани бе доволна, че Лари Дейли си тръгна. След всяка тяхна среща го харесваше все по-малко.

— Какво мислиш? — попита я Грийн.

— Едно е ясно. Дейли няма идея какво представлява Александрийската връзка. Просто е чувал за Джордж Хаддад и се надява той да знае нещичко.

— Защо мислиш така?

— Защото, ако имаше, нямаше да си губи времето с нас.

— Но за да намери Хаддад, му трябва Малоун.

— Кой казва, че му трябва Хаддад, за да свърже нещата? Ако класифицираните файлове са били пълни, не би си губил времето с Хаддад. Просто щеше да наеме няколко генийчета, да установи за какво става въпрос, и да тръгне оттам. — Тя поклати глава. — Дейли е страшен актьор и просто ни изигра. Малоун му трябва, за да открие Хаддад, тъй като нищичко не знае. Просто се надява Хаддад да разполага с всички отговори.

Грийн се облегна назад в стола си с неприкрито безпокойство. Тя започваше да мисли, че е преценила погрешно този пришълец от Нова Англия. Бе я подкрепил срещу Дейли и дори бе дал да се разбере, че ще напусне, ако Белият дом я уволни.

— Политиката е гадна работа — промърмори той. — Президентът е мухльо. Програмата му е гнила. Времето му изтича. Определено търси какво да завещае на нацията, свое местенце в учебниците по история, и хора като Дейли смятат, че е техен дълг да му го осигурят. Съгласен съм с теб. Опитва се да налучка. Но ми е напълно непонятно каква работа ще му свърши всичко това.

— Изглежда, е важно, щом и саудитците, и израелците реагираха преди пет години.

— Достатъчно красноречива реакция, наистина. Израелците не са склонни на капризи. Нещо ги е накарало да пожелаят смъртта на Хаддад.

— Котън е в ужасно положение — отбеляза тя. — Момчето му е в опасност, а явно няма да получи никаква помощ от нас. Всъщност ще стоим пасивно и ще наблюдаваме, а после ще се възползваме от него.

— Мисля, че Дейли подценява опозицията си. Тук има сериозна доза планиране.

Тя бе съгласна.

— Точно това е проблемът с бюрократите. Убедени са, че всичко подлежи на договорка.

Мобилният телефон в джоба на Стефани я стресна с вибрацията си. Беше оставила съобщение да не я безпокоят, ако не е въпрос на живот и смърт. Отговори на обаждането, вслуша се за миг, след това затвори.

— Току-що загубих един агент. Мъжът, когото изпратих да се срещне с Малоун. Убили са го в замъка Кронборг.

Грийн не каза нищо.

Очите й се изпълниха с болка.

— Лий Дюрант имаше жена и деца.

— Някаква вест от Малоун?

Тя поклати глава.

— Никаква.

— Може би беше права преди. Може би трябва да включим и други агенции, а?

Нещо я стисна за гърлото.

— Няма да даде резултат. Трябва да се справим по друг начин.

Грийн не помръдна. Стоеше със свити устни, без да вдига очи, сякаш знаеше какво трябва да се направи.