Стив Бери - Александрийската връзка

— Така е. Ние сме просто пионки. Но понякога пионката може да вземе царя, ако е в добра позиция върху шахматната дъска.

— Стефани, ние сме стръв.

Тя бе съгласна, но не каза нищо.

Навлязоха в някакво градче на петдесетина километра на север от Вашингтон. Следвайки дадените й указания, тя разпозна името на ресторанта с огромни витрини, сгушен под балдахин от разлистени дръвчета.

При леля Би.

Едно от любимите заведения на Лари Дейли.

Стефани паркира и двете влязоха вътре. Посрещна ги пикантен аромат на ябълки с бекон и пържени картофки. Бюфетът с горещите ястия беше нападнат от нетърпеливи гости. Двете жени подминаха касата и забелязаха Дейли, който седеше сам.

— Вземете си нещо за хапване — каза той. — Аз черпя.

Пред него имаше чиния, отрупана с яйца, картофи и пържена свинска пържола.

Както се бяха разбрали, Касиопея седна на отделна маса, откъдето можеше да наблюдава цялото заведение. Стефани седна до Дейли.

— Не, благодаря.

Тя забеляза табелата до бюфета с две огромни розови прасета и с надпис: Върнете си сланинките „При леля Би“ . Тя посочи табелата и попита:

— Затова ли се храниш тук? За да надебелееш пак?

— Просто мястото ми харесва. Напомня ми на ястията на майка ми. Знам, че ти е трудно да повярваш, но и аз съм човек.

— Защо не си на работното си място в офиса на проекта? Нали вече ти отговаряш за него?

— Погрижил съм се за това. В момента имаме по-належащ проблем.

— Като например да ти спасяваме кожата.

Той разряза пържолата.

— Страхотна е. Хапни и ти нещо. Трябва да си върнеш малко сланинки, Стефани.

— Колко мило от твоя страна да забележиш стройната ми фигура. Къде е приятелката ти?

— Нямам представа. Предполагам, че спеше с мен, за да научи нещо. Но не успя. А и аз правех същото. Сигурно пак ти е трудно да повярваш, но не съм пълен идиот.

По предложение на Даниълс тя се беше обадила на Дейли преди два часа и бе поискала тази среща. Той се бе съгласил с готовност. Притесняваше я единствено фактът, че Даниълс настояваше тя да говори с Дейли, а в същото време беше прекъснал срещата им в музея. Но можеше единствено да прибави това подозрение към дългия си списък.

— Не довършихме разговора си.

— Време е да се върнеш към действителността, Стефани. А що се отнася до информацията, която имаш за мен, можеш да я задържиш или да я използваш. Не ме интересува. Проваля ли се, отива си и президентът. А и, честно казано, аз самият исках да я откриеш.

Беше й трудно да го повярва.

— Бях наясно с всички подробности на разследването ти. А що се отнася до онази проститутка, която ми изпрати, Стефани, не съм толкова слаб. Да не мислиш, че това е първият път, когато някоя жена се опитва да научи нещо за мен? Знаех, че душиш наоколо. Затова те улесних. Но на теб ти отне доста време.

— Добре, Лари. Но май не ми минава този номер.

Той започна да яде яйцата и кашата.

— Знам, че не вярваш нито дума, но поне веднъж се опитай да забравиш омразата си към мен и ме изслушай.

Точно за това беше дошла.

— От известно време слухтя наоколо. Случват се доста странни неща. Не съм посветен в кръга на богоизбраните, но съм достатъчно близо, че да усетя, че става нещо. Когато разбрах, че ме наблюдаваш, реших, че в някой момент ще действаш срещу мен, а когато не го направи, прецених, че можем да се споразумеем.

— Защо просто не ме помоли за помощ?

— Я не се занасяй. Та ти не можеш да стоиш в една стая с мен, камо ли да ми помогнеш. Реших, че щом се запознаеш подробно с нещата, ще си много по-благосклонна. Както сега.

— Още ли подкупваш Конгреса?

— Да. Заедно с около хиляда други лобисти. По дяволите, това трябва да стане олимпийски спорт.

Тя погледна към Касиопея и не забеляза нищо обезпокоително. На останалите маси седяха семейства и възрастни двойки.

— Забрави Конгреса. Той е най-малката ни грижа — каза Дейли.

— Не знаех, че имаме общи грижи.

— Много по-важни неща се случват. — Той отпи няколко глътки портокалов сок. — По дяволите, тези сокове са пълни със захар. Но са вкусни.

— Как успяваш да се поддържаш толкова слаб, като непрекъснато се тъпчеш?

— Стрес. Най-добрата диета на света. — Той остави чашата на масата. — Стефани, има заговор.

— Какъв заговор?

— За смяна на президента.

Това беше нещо ново.

— Единствено в това има някаква логика. — Той бутна чинията си настрана. — Вицепрезидентът е в Европа, на някаква икономическа конференция. Казаха ми обаче, че снощи е напуснал хотела си и се срещнал с мъж на име Алфред Херман. Уж визита от вежливост, което не е характерно за нашия човек. Всичко, което прави, си има някаква причина. Освен това се е срещал с Херман и преди. Проверих.