Стив Бери - Александрийската връзка

— И си открил, че Херман ръководи организация на име Орденът на Златното руно.

По лицето на Дейли се изписа изненада.

— Знаех си, че ще ми бъдеш от полза. Значи си наясно.

— Искам да знам защо смяташ, че всичко това има някакво значение.

— Тази организация си създава политическо влияние и има контакти из целия свят. От известно време Херман и вицепрезидентът са приятели. Подочух разни неща за него и Ордена, но вицето не споделя много. Знам, че иска да стане президент. Подготвя се да се кандидатира, но според мен търси по-бърз вариант.

Даниълс не беше споменал нищо по въпроса.

— Още ли пазиш флашпаметите, които взе от къщата ми? — попита Дейли.

Тя кимна.

— На едното от тях има записи на телефонни разговори. Малко са, но са дяволски интересни. Главен участник е началникът на кабинета на вицепрезидента, а той е истински негодник. Именно той издаде Александрийската връзка директно на Алфред Херман.

— А ти как успя да разбереш това?

— Бях там.

Лицето й остана безизразно.

— Бях там с него. Записах целия разговор. Срещнахме се с Херман в Ню Йорк преди пет месеца. Дадохме му всичко. Всъщност тогава вкарах Диксън в играта.

Това също беше ново.

— И така, отидох при нея и й казах как стоят нещата с Александрийската връзка и за срещата с Херман.

— Не си постъпил особено умно.

— Тогава така ми се струваше. Израелците бяха единственият съюзник, който успях да привлека. Те обаче решиха, че цялата история с Херман е някакъв заговор да им създаваме проблеми. Така се сдобих с Диксън като детегледачка. — Той отпи от сока. — Което не беше толкова зле.

— Сега вече ми призлява.

Дейли поклати глава.

— Около месец след това двамата с началника на кабинета на вицепрезидента останахме насаме. И какъвто си е негодник, продължи да се хвали. Но перченето вкарва такива като него в беля. Бяхме пийнали и той каза някои неща. По онова време вече имах известни подозрения, затова си носех джобно касетофонче. Онази нощ записах доста неща.

Касиопея се изправи и отиде към стъклената витрина. Отвън колите ту пристигаха, ту тръгваха от сенчестия паркинг.

— Той говореше за Двайсет и петата поправка. Как я изучавал в най-големи подробностите. Попита ме какво знам за нея. Престорих се, че не проявявам интерес и че съм пиян, макар да не бях.

Тя знаеше, че Двайсет и петата поправка на Конституцията гласи:

В случаите, когато президентът бъде освободен от длъжност, почине или си подаде оставката, президент става вицепрезидентът.

Синайски полуостров

Малоун погледна часовника си. Беше 11:58 ч. Вече няколко пъти бе надниквал през двата отвора, но не забеляза нищо. Пам и Макколъм стояха долу, докато той балансираше върху четиринайсетте камъка. Настана пладне и в далечината отекна камбанен звън.

— Зловещо е — каза Пам. — Намираме се накрая на света.

И той беше на същото мнение.

— Звучат доста отдалеч — каза той и си помисли: Сякаш от небето.

Слънцето безмилостно печеше над главите им. Дрехите и тялото му бяха мокри от пот. Отново погледна през отворите, после бавно обходи с поглед хребета на планината. В скалите като черни очи зееха дупки на някогашни отшелнически скални жилища. Внезапно забеляза нещо. Скалиста пътечка, прорязваща един хълм. Камилски път ли беше? Преди да тръгнат от Лисабон, беше прочел, че планините в този район крият плодородни низини, наричани от местните бедуини „фарш“. Това обикновено означаваше, че там има източник на вода, която привлича всички обитатели на района. Манастирът „Света Екатерина“ на юг оттук, близо до Планината на Мойсей, се намираше на подобно място. Малоун предполагаше, че наоколо имаше и други такива.

Забеляза как сенките се отдръпват и цветът на гранитните скали се променя от оловносив в червен като цвекло. Виещата се пътечка в хълма, която сега вече ясно се открояваше, прие формата на змия. Двата отвора очертаваха гледката като рамка на картина.

Ще видиш безкрайните извивки на почервенялата от гняв змия.

— Виждаш ли нещо? — попита Пам.

— Виждам всичко.

Стефани изгледа свирепо Лари Дейли.

— Да не би да ми казваш, че вицепрезидентът планира да убие президента?

— Мисля, че точно това ще се случи.

— И защо ти си единственият човек на планетата, който го е забелязал?

— Не знам, Стефани. Може просто да съм умен. Но съм убеден, че нещо ще се случи.

Трябваше да разбере подробности. Нали поради тази причина я беше изпратил Даниълс.