Стив Бери - Александрийската връзка

В главата му кънтяха думите от текста: Събери отново четиринайсетте камъка, след това използвай квадрата и компаса, за да откриеш пътя. По пладне ще усетиш присъствието на алената светлина, ще видиш безкрайните извивки на почервенялата от гняв змия.

В Белем всичко беше доста очевидно — смесица от история и технология, която явно беше запазена марка на Пазителите. Нали в крайна сметка идеята беше поканеният да успее. Тази част обаче беше истинско предизвикателство.

Но не и невъзможно. Той огледа рушащата се сграда и импровизираната гробница. И внезапно ги видя и преброи. Бяха четиринайсет.

Сейбър се зачуди дали да не убие и двамата в този момент. Дали бяха стигнали достатъчно близо, за да успее да открие останалото сам? Малоун го беше довел дотук. Точно както се беше надявал, беше използвал старите си връзки, за да се прехвърлят от Англия в Португалия, а след това и тук.

Наложи си да прояви търпение. Никога нямаше да успее да разшифрова указанията сам. Синия стол вероятно вече се чудеше къде е. Заседанието бе започнало и той се надяваше това да го разсее поне до утре. Но знаеше, че Херман с нетърпение очаква да научи дали следата е обещаваща. Знаеше и за останалите планове на Херман, и че участието му през следващата седмица беше изключително важно. Бяха използвали трима посредници, за да преговарят с Бин Ладен. Той трябваше да посети и тримата и да убие двама от тях. Третият посредник и библиотеката щяха да бъдат разменната му монета.

Всичко това можеше да се осъществи, при положение че тук откриеха нещо. В противен случай щеше да убие Малоун и бившата му съпруга и да се надява, че ще се отърве с няколко лъжи.

Малоун се втренчи в едната стена на разрушената сграда. На три-четири метра височина зееше отвор. Заобиколи от другата страна и видя, че на същата височина също има отвор.

Върна се при Макколъм и Пам и каза:

— Мисля, че разбрах нещо. Сградата е квадратна, както и двата отвора.

— Използвай квадрата и компаса — промълви Пам.

— Тези два отвора са ключът — посочи той.

— Какво искаш да кажеш? — попита Макколъм. — Ще ни бъде доста трудно да се изкатерим дотам.

— Всъщност няма да е толкова трудно. Я се огледай. — Скални късове и камъни се търкаляха в пясъка наоколо. — Забелязваш ли нещо в тези отломки?

Пам отиде до един камък и приклекна до него. Той видя как поглажда повърхността му.

— Квадрат. Около четирийсет сантиметра от всички страни.

— Бих казал, че е точно така. Спомнете си указанията. Събери отново четиринайсетте камъка, след това използвай квадрата и компаса, за да откриеш пътя. Тук се търкалят четиринайсет еднакви камъка.

— Очевидно този ключ изисква и физическа сила. Не всеки би могъл да събере накуп тези камъни. Предполагам, ще послужат за нещо като стълба до прозореца.

Малоун свали раницата си. Макколъм стори същото, мърморейки:

— Има само един начин да проверим.

Нужни им бяха двайсет минути, за да съберат четиринайсетте камъка в нещо като плоска пирамида — шест в основата, пет отгоре и накрая три. Ако се наложеше, единият от тримата можеше да се качи на раменете на останалите двама, но Малоун прецени, че купчината е достатъчно висока. Изкачи се и успя да се задържи на върха.

Макколъм и Пам придържаха кулата да не се разпадне. Малоун погледна през квадратния отвор в рушащата се стена.

През отсрещния отвор, на около седем метра разстояние, видя единствено планините в далечината. По пладне ще усетиш присъствието на алената светлина, ще видиш безкрайните извивки на почервенялата от гняв змия.

Рушащата се постройка с изпочупения покрив умишлено бе построена да сочи изток-запад.

Това не беше място за живеене. Напротив. Подобно на розетката в Белем, тя бе ориентирана да пропуска лъчите от запад на изток и също представляваше компас.

Използвай квадрата и компаса, за да откриеш пътя.

Той погледна часовника си. След час щеше да направи точно това.

Мериленд, 7:30 ч.

Стефани шофираше събърбъна, който президентът Даниълс им бе предоставил. Беше им дал също и два револвера на тайните служби и няколко резервни пълнителя. Не беше много сигурна в какво се забъркват, но очевидно той искаше да са подготвени.

— Наясно ли си, че този автомобил най-вероятно има електронно устройство за проследяване? — попита Касиопея.

— Да се надяваме.

— И съзнаваш, че цялата работа е напълно откачена? Нямаме представа на кого можем да се доверим, включително на президента на Съединените щати.