Стив Бери - Александрийската връзка

— Лари, ти просто се опитваш да си спасиш кожата.

— А ти, Стефани, си като онзи човек, който търсил монета под улична лампа. При него се приближил някакъв мъж и го попитал какво прави. Човекът му отговорил: „Търся една монета“. „А къде я изгубихте?“, попитал го непознатият. Човекът посочил в далечината: „Ей там“. „Тогава защо я търсите тук?“, учудено попитал мъжът. „Защото тук е светло.“ Това правиш и ти, Стефани. Престани да търсиш на светло и започни да търсиш там, където трябва.

— Тогава ми дай нещо конкретно.

— Де да можех. Знам само дребни случки, които обаче означават много. Срещи, които вицепрезидентът избягва, а един кандидат не би трябвало да отказва. Случаи, когато той прекратява отношенията си с хора, от които би имал нужда. Неангажираност с партията. Нищо явно. Просто дребни подробности, които една политическа къртица като мен забелязва. Малцина са тези, които биха им обърнали внимание.

— Брент Грийн един от тях ли е?

— Нямам представа. Брент е доста странен. Избягва всички. Вчера се опитах да го предизвикам. Буквално го заплаших, но той не се стресна. Исках да видя как ще реагира. Когато ти се появи в къщата ми и откри онази книга, разбрах, че ти си моят съюзник.

— Може и да грешиш, Лари. Не вярвам на нито една твоя дума. Убийството на президента не е лесна работа.

— Не съм много сигурен. Всички, които са се опитвали да убият президенти, са били луди, смахнати или просто късметлии. Представи си какво биха постигнали професионалисти.

Той имаше право.

— Къде са флашпаметите? — попита той.

— При мен.

— Надявам се, защото, ако до тях се добере някой друг, ще загазим. Ще разберат, че имам нещо срещу тях. Няма как да обясня защо съм записвал началника на кабинета на вицепрезидента. Устройствата ми трябват, Стефани.

— Няма начин. Но имам едно предложение, Лари. Защо просто не се предадеш, не признаеш, че си подкупвал Конгреса и не помолиш за федерална защита? Тогава можеш да пробутваш тези глупости на всеки, който има желание да те слуша.

Той се облегна назад.

— Знаеш ли, помислих, че двамата с теб ще успеем поне веднъж да проведем цивилизован разговор. Ти обаче искаш да се правиш на умна. Направих каквото трябваше, Стефани, защото така искаше президентът.

Това определено я заинтригува.

— Той е знаел, че подкупваш Конгреса, така ли?

— А как иначе, мислиш, ми се вдигнаха акциите в Белия дом? Той искаше да се прокарват законите му и аз му го осигурявах. Жънеше успехи в Конгреса, което обяснява преизбирането му за втори мандат.

— Имаш ли доказателства, че е въвлечен?

— Като например да съм го записвал ли? Не. Самата действителност е доказателство, Стефани. Някой трябва да предизвиква събитията. Такъв е светът. Аз съм човекът на Даниълс. И двамата го знаем много добре.

Стефани погледна Касиопея и се спомни какво й беше казала тя по пътя дотук. Те наистина не знаеха на кого могат да се доверят, включително и на президента.

Дейли се изправи и подхвърли на масата няколко долара бакшиш.

— Онзи ден двамата с Грийн решихте, че цялата работа е заради наследството, което ще остави на нацията Даниълс. Казах ви каквото искахте да чуете, за да приспя бдителността ви. — Дейли поклати глава. — Става въпрос за живота на Даниълс. Ти само ми изгуби времето. Ще се оправя по друг начин.

Малоун ги поведе по стръмния склон. Над главите им се виеха орли и ястреби. Слънчевите лъчи сякаш пронизваха черепа му и проникваха в потното му тяло. Пътеката представляваше глинеста смес от пясък и дребни камъчета. Изкачиха се до върха, където три огромни скални отломки образуваха тунел през планинския хребет. Фин прах се сипеше от камъните. Въпреки непоносимата жега проходът беше хладен. Малоун с облекчение навлезе в сянката. Краят на тунела беше на около десетина метра.

Изведнъж пред него проблесна червена светлина.

— Видяхте ли? — попита той.

— Да — отвърна Пам.

Те спряха. Светлината се появи отново. Малоун осъзна какво става. Обедните лъчи се процеждаха през пукнатините на трите паднали скали и се отразяваха в червените гранитни скали, оцветявайки тунела в алено. Интересен феномен.

Ще видиш безкрайните извивки на почервенялата от гняв змия.

— Очевидно наоколо има доста почервенели от ярост змии.

По средата на тунела забеляза издялани в скалата думи. Прочете латинския надпис и го преведе на глас.

„Не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.“ Този абзац му бе познат.