Стив Бери - Венецианското предателство

— Ще ми отговориш ли?

Касиопея мълчеше.

— Вие двамата започвате да ме ядосвате!

— Казах ти да си вървиш у дома.

— Хенрик май захапа по-голям залък, отколкото може да преглътне.

— Тя няма да го застреля. Поне докато не разбере защо е тук.

— А защо е тук?

Отново мълчание.

Имаха нужда от смяна на позицията.

— Да се прехвърлим там — предложи Малоун и посочи наляво към галерията в северното крило, която се издигаше над олтара. — Музеят позволява да стигнем до място, от което можем да чуем какво говорят.

— Аз ще отида — отвърна Касиопея и махна в обратната посока. — Олтарът със сигурност ще се вижда и от южното крило. Така ще ги обградим от двете страни.

Сърцето на Виктор бясно препускаше. Първо жената, а сега и предполагаемият собственик на музея. Това означаваше, че и другият мъж бе жив и вероятно се намираше наблизо. Направи му впечатление, че Торвалдсен изобщо не му обръща внимание.

Сякаш никога не го беше виждал.

Зовастина втренчено гледаше Торвалдсен над мерника.

— Знам, че си безбожница — спокойно отбеляза датчанинът. — Но нима ще ме застреляш тук, в олтара на християнския храм?

— Откъде знаеш за загадката на Птолемей?

— От Или.

— А него откъде го познаваш? — бавно свали пистолета тя.

— Беше приятел на сина ми. Израснаха заедно.

— Защо си тук?

— Защо е толкова важно за теб да откриеш гроба на Александър Велики?

— Не виждам причина да го обсъждам с теб.

— Нека ти предложа една. Към настоящия момент ти притежаваш около трийсет зоонози от различни екзотични животни. Голяма част от тях си откраднала от зоологически градини и частни колекции. На твое разположение са най-малко две лаборатории за производство на биологично оръжие. Едната е собственост на твоето правителство, а другата на „Филоджен Фармасютик“ — корпорация, контролирана от човек на име Енрико Винченти. И двамата сте членове на Венецианската лига. Имам ли някакъв напредък?

— Радвай се, че все още дишаш.

На лицето на Торвалдсен изплува доволна усмивка.

— За което съм ти благодарен. Ти разполагаш с наистина внушителна армия, наброяваща почти един милион бойци. Сто и трийсет изтребителя, различни транспортни и поддържащи самолети, добри авиобази и превъзходна комуникационна мрежа. Изобщо всичко, от което се нуждае един амбициозен деспот.

Не й харесваше, че Виктор чува тези думи, но отчаяно й се искаше тя самата да чуе още. Затова се обърна към него и заповяда:

— Иди да видиш какво правят онези двамата! Искам да остана насаме с този човек!

Онези двамата? Малоун улови фразата в момента, в който зае позиция зад другия каменен парапет, който се намираше директно над олтара и на петдесетина метра от Торвалдсен и Зовастина. Насреща, на разстояние от петнайсет-двайсет метра и горе-долу на същата височина, беше заела позиция Касиопея. Не я виждаше, но се надяваше, че и тя е чула заповедта на Зовастина.

Зовастина изчака Виктор да се отдалечи и впери блеснали очи Торвалдсен.

— Нима нямам правото да защитавам своята държава? — остро попита тя.

— Паднали в мрежа опасна, която най-здраво улавя, жертва и плячка дано да не станете на враговете! После те лесно ще сринат и вашия град многолюден.

— Цитираш „Илиада“. Това са думите на Сарпедон, отправени към Хектор. Явно си отделил доста време да ме проучваш. Но нека и аз ти предложа един цитат: Храброст на нас не ще липсва, доколкото имаме сили — никой свръх своята мощ не воюва, макар и да иска.

— Ти нямаш намерение да защитаваш каквото и да било. Напротив — готвиш се за атака. Зоонозите, за които споменах, са нападателни оръжия. Които вероятно ще използваш срещу Иран, Афганистан, Пакистан и Индия. Тези страни са били покорявани само от един човек: Александър Велики. Но дори той ги е задържал съвсем кратко време. Всички агресори след него са претърпели провал, включително американците в Ирак. Ти обаче си обладана от амбицията да ги надминеш, госпожо върховен министър.

Зовастина беше изправена пред сериозен проблем с изтичането на информация. Трябваше час по-скоро да се прибере у дома, за да го разреши.

— Ти искаш да постигнеш това, което е постигнал Александър, но в обратен ред. Не Западът ще покори Изтока, а обратното. Първо ще завладееш съседите си, надявайки се, че Западът няма да ти попречи, защото те възприема като приятел. Но това ще бъде само началото, нали? Ти имаш апетити към Близкия изток и цяла Арабия. Притежаваш достатъчно петрол, защото в някогашния Казахстан има огромни залежи. Но го продаваш евтино, главно на Русия и Европа. Затова ти е нужен нов източник, който ще ти осигури по-голямо влияние в света. Всичко това може да стане възможно благодарение на твоите зоонози. С тяхна помощ можеш да унищожиш всяка страна, да я поставиш на колене за броени дни. По принцип никоя от бъдещите ти жертви не умее да води война. Затова, когато вирусите си свършат работата, те ще бъдат практически беззащитни.