Стив Бери - Венецианското предателство

Той насочи поглед към Касиопея, която се беше обърнала с гръб към тях с телефон на ухото.

— Направо се е побъркала!

— Това състояние е познато на всички ни, нали?

Той се усмихна. Касиопея приключи разговора, върна се при тях и му подаде телефона.

— Получи нови заповеди, а?

— Нещо такова.

— Виждате с какво съм принуден да работя. Надявам се, че поне вие ще ми предложите нещо продуктивно — извърна се той към Мичънър.

— Зовастина и Виктор са в олтара на базиликата.

— Устройва ме.

— Но аз трябва да поговоря насаме с нея — добави Мичънър и кимна към Стефани. — Едуин ме помоли да ви предам нещо.

— Предпочитам да отида с тях.

— Той казва, че е важно.

— Добре, поговорете си — рече Малоун. — Ние и бездруго имаме работа вътре.

Зовастина пристъпи към олтара и се наведе. На пода лежеше електрическо фенерче, оставено от свещениците. Тя махна на Виктор да коленичи до нея и нареди:

— Накарай онези двамата да огледат църквата. Нека обърнат специално внимание на балконите. Искам да съм сигурна, че не ни наблюдават.

Виктор предаде заповедта и се върна.

Тя вдигна фенерчето и със затаен дъх освети вътрешността на саркофага. Отдавна чакаше този момент — още от времето, когато Или спомена за подобна възможност. Чии мощи бяха вътре? Дали Птолемей бе оставил скрито указание за истинския гроб на Александър? За онова място високо в планината — там, където скитите бяха разкрили на Александър тайната на живота . Живот, зависим от магическата отвара. В съзнанието й изплуваха думите на дворцовия историк, които Или беше открил в един от ръкописите: Шията му беше грозно подута и той едва преглъщаше, сякаш в гърлото му имаше натрошени камъни. При всяко издишване от устата му излиташе пяна. Тялото му беше покрито с рани, в мускулите му нямаше сила. Но отварата го беше излекувала за един ден. Учените в нейната биологическа лаборатория бяха убедени, че симптомите сочат за наличието на вирусно заболяване. Възможно ли е природата, създала толкова много болести, да бе открила и начин за лекуването им?

Но в каменния ковчег нямаше мумия, а дървена кутия с големина около петдесет квадратни сантиметра, от двете страни на която имаше красиви бронзови дръжки. Успяла да скрие разочарованието, което я прониза, тя нареди:

— Извади я!

Виктор се промуши в отвора под каменния капак, хвана дръжките и положи кутията върху на мраморните плочи.

Какво всъщност беше очаквала? Независимо от самоличността на мъртвеца неговата мумия би трябвало да бъде на около две хиляди години. Египтяните са били майстори на балсамирането, за което свидетелстваха откритите дори по-стари, но абсолютно запазени мумии. Разбира се, те са почивали в мир в своите гробници, без да бъдат пренасяни до другия край на света, нито пък са изчезвали в продължение на стотици години. Или Лунд беше убеден, че загадката на Птолемей е автентична. Той твърдо вярваше, че през 828 г. венецианските търговци са откраднали от Александрия мумифицираното тяло на друг човек, а не на св. Марко. Може би същото, което в продължение на шестстотин години е почивало в Сома и хиляди са го почитали като тялото на Александър Велики.

— Отвори я!

Виктор освободи закопчалките и вдигна капака. Вътрешността на кутията беше обшита с избеляло червено кадифе. Съдържанието й беше покрито с парчета от същия плат. Тя внимателно ги извади и се втренчи в това, което се появи отдолу. Зъби, лопатка, бедрена кост, част от череп и пепел.

Затвори очи.

— Какво очаквахте? — попита непознат глас зад гърба й.

Самарканд

Винченти се замисли върху отговора на Карин, после вдигна глава.

— Какво бихте сторили, за да останете жива?

— Твърде малко — въздъхна болната. — Нали виждате на какво приличам? Всъщност аз дори не знам името ви…

Тази жена цял живот бе манипулирала хората около себе си и дори сега се опитваше да го прави.

— Енрико Винченти.

— Италианец? Не ми приличате на такъв.

— Харесах си това име.

На лицето й се появи усмивка.

— Защо имам чувството, че ние с вас си приличаме, Енрико Винченти?

Беше права. Той беше мъж с две имена и разностранни интереси, но с една-единствена амбиция.

— Какво знаете за ХИВ?

— Единствено, че ме убива.

— Не сте ли чували, че той съществува от милиони години? Това наистина е невероятно, тъй като той дори не е жив — просто рибонуклеинова киселина, или РНК, скрита в предпазна протеинова обвивка.