Стив Бери - Венецианското предателство

Зовастина подписа договора и го върна на Мичънър.

— А сега искам обещаните трийсет минути.

Папският нунций направи знак на свещениците, които мълчаливо се оттеглиха.

— Ще съжалявате, че ме притиснахте — хладно рече тя.

— А вие вероятно ще откриете, че светият отец обича предизвикателствата.

— С каква армия разполага вашият папа?

— Мнозина са ми задавали този въпрос. Но не армиите поставиха комунизма на колене. Йоан Павел Втори го постигна съвсем сам и мисля, че се справи добре.

— А вашият папа е не по-малко умен, така ли?

— Предизвикайте го и ще разберете.

Мичънър забързано пое по централната пътека към изхода.

— Ще се върна след половин час — долетя гласът му от мрака.

Тя зърна Виктор да се появява от мястото, където беше изчезнал Мичънър. Двамата си бяха кимнали. Бодигардовете й останаха край стената. Виктор влезе в олтара. Дрехите му бяха мръсни и мокри, лицето му беше изцапано с кал.

— Взе ли го? — пожела да узнае тя, без да обръща внимание на вида му.

Той й подаде медальона.

— Какво мислиш?

— Изглежда истински, но нямаше как да го изследвам.

Тя пусна монетата в джоба си и забрави за нея. Отвореният саркофаг чакаше на десетина метра по-нататък. В момента единствено той имаше значение.

Малоун стъпи последен на бетонния кей. Отново бяха във Венеция — на мястото, където прочутият площад „Сан Марко“ опираше в лагуната. Водата тихо се плискаше в плаващите пилони и разклащаше привързаните за пристана гондоли. Площадът все още беше блокиран от полиция, а тълпата от зяпачи се беше удвоила.

Стефани посочи Касиопея, която вече си пробиваше път към катедралата сред множеството около сергиите на уличните продавачи. Лъкът и колчанът със стрелите все още бяха на рамото й.

— Мисля, че на Покахонтас й трябва каишка.

— Мистър Малоун!

От тълпата се появи мъж, наближаващ петдесет, облечен с риза с дълъг ръкав, широк панталон и памучно яке. Очевидно дочула гласа му, Касиопея се обърна и тръгна към тях.

— Аз съм монсеньор Колин Мичънър — представи се мъжът, след като най-сетне стигна до тях.

— Не приличате на свещеник.

— Само тази вечер. Бях информиран за появата ви и сега виждам, че описанието, което получих, е съвсем точно: висок, светлокос, придружаван от по-възрастна жена.

— Моля?! — направи гримаса Стефани.

— Казаха ми, че сте чувствителна на тема възраст — засмя се Мичънър.

— А кой ви го каза? — пожела да узнае Малоун.

— Едуин Дейвис — отговори вместо него Стефани. — Спомена, че разполага с безупречен източник във вашите среди. Предполагам, че сте вие, нали?

— С Едуин се познаваме от много години.

Касиопея посочи църквата.

— Да сте видели там да влиза един нисък и набит мъж? Облечен е с джинси.

— Вече е вътре, заедно с Ирина Зовастина — отвърна свещеникът. — Казва се Виктор Томас и е началник на личната й охрана.

— Добре сте информиран — отбеляза Малоун.

— Благодарение на Едуин. Но и той не успя да ми отговори на един въпрос: откъде идва името ви? Защо Котън?

— Дълга история. Сега трябва да влезем в базиликата. Сигурен съм, че знаете защо.

Мичънър направи жест към празното място зад една от уличните сергии.

— Вчера се сдобихме с информация за министър Зовастина, която прехвърлихме на Вашингтон. Тя пожела да надникне в гробницата на свети Марко, а светият отец реши, че може да предложи същото и на американците.

— Няма ли да тръгваме? — нетърпеливо попита Касиопея.

— Нервна ли сте? — изгледа я Мичънър.

— Просто искам да тръгваме!

— Носите лък и стрели.

— Но не мога да ви заблудя, нали?

Мичънър не обърна внимание на жлъчната й забележка и се извърна към Малоун.

— Нещата май излизат от контрол.

— Не повече, отколкото досега.

— Като мъжа, убит там? — обърна се към площада свещеникът.

— Както и опожареният музей в Торчело — въздъхна Малоун и бръкна в джоба си, усетил вибрацията на мобилния телефон.

Извади го и погледна дисплея. Пак Хенрик.

— Лъкът и стрелите не бяха умна идея! — включи телефона той.

— Нямах избор — късо отговори Торвалдсен. — Тя при теб ли е? Трябва да говоря с нея.

— О, да.

Подаде апарата на Касиопея и се дръпна встрани.

С трепереща ръка Касиопея притисна телефона към ухото си.

— Слушай внимателно — прозвуча гласът на Торвалдсен. — Случиха се неща, които трябва да знаеш.

— Истински хаос! — изпъшка Малоун.

— И става все по-лошо — допълни Стефани.