Стив Бери - Венецианското предателство

— Има голяма вероятност Западът да приветства подобна промяна — каза Зовастина, продължавайки да го държи на мушка.

— Не, ние предпочитаме дяволите, които познаваме — поклати глава Торвалдсен. — И не мразим арабите, въпреки че много от тях ни възприемат като враг.

Показалецът му се насочи към гърдите й.

— Ти си техният истински враг!

Малоун слушаше с напрегнато внимание. Торвалдсен не беше глупак и очевидно имаше причини да предизвиква Зовастина. Появата му беше крайно необичайна. За последен път беше пътувал в чужбина миналата есен до Австрия. И ето че внезапно се появява тук, в италианската базилика в малките часове на нощта, за да играе по нервите на един въоръжен деспот.

Проследи с очи Виктор, който излезе от олтара и се насочи към южното крило, над което Касиопея беше заела позиция. Главната му грижа в момента бе стълбището на пет-шест метра от него, по което се слизаше на централната пътека. Вероятно и от неговата страна, в северното крило, също имаше подобно стълбище. Средновековните строители са обичали симетрията. В момента се намираше между голи стени, заобиколен от произведения на изкуството, гоблени и картини, подредени в стъклени витрини или върху маси. Една сянка се появи върху осветените стъпала, танцувайки по мраморните стени. И бързо се уголеми.

Някой от охраната на Зовастина се качваше. Право към него.

Стефани последва монсеньор Мичънър по страничен коридор, който водеше към църковните канцеларии. В една от тях я чакаше Едуин Дейвис, седнал под портрет на папата в тежка рамка.

— Още ли имаш желание да ми сриташ задника? — попита той.

Тя беше прекалено уморена, за да подклажда огъня.

— Какво търсиш тук?

— Опитвам се да предотвратя една война.

Никак не й се слушаха глупости.

— Вероятно си наясно, че в храма могат да възникнат проблеми.

— Точно по тази причина не си там.

Започва да й просветва.

— Ще отречете да имате нещо общо с Малоун и Касиопея, а?

— Нещо такова. Нямаме представа какво може да направи Зовастина, но аз не желая в бъркотията да се замесва и шефът на проекта „Магелан“.

Тя се обърна към вратата.

— На твое място бих останал тук — подхвърли Дейвис.

— Върви по дяволите, Едуин.

Мичънър й препречи пътя.

— И вие ли сте част от тази лудост? — сбърчи вежди тя.

— Вече ви казах, че попаднахме на нещо важно и го предадохме където трябва. Ирина Зовастина представлява опасност за света.

— Подготвя война, в която ще загинат милиони — добави Дейвис. — И вече е почти готова да я започне.

— Но въпреки това си прави труда да долети във Венеция, за да разгледа мумия на две хиляди години? — рязко се обърна тя. — Какво всъщност търси тук?

— Може би набира гняв — отговори Мичънър.

Стефани забеляза палавите пламъчета в очите му.

— А вие сте й направили постановка, така ли?

— Не — поклати глава духовникът. — Всичко си е нейно дело.

— Там вътре ще застрелят някого. Касиопея не е на себе си. Не мислите ли, че стрелбата ще привлече вниманието на полицията на площада?

— Едва ли — поклати глава Мичънър. — Стените на базиликата са дебели над метър. Никой няма да ги чуе.

— Стефани, ние не знаем защо Зовастина е рискувала да се появи тук — каза Дейвис. — Но явно е нещо важно и затова решихме да й правим компания.

— Ясно ми е, че не бихте пропуснали такъв шанс. Но нямате право да рискувате живота на Малоун и Касиопея.

— Стига, стига. Нямаме нищо общо. Касиопея вече се е забъркала, заедно с Хенрик Торвалдсен. Който, между другото, забърка и теб. А Малоун е голямо момче и може да прави каквото пожелае. Той е тук, защото го иска.

— Хвърляш въдицата, а? Надяваш се да се добереш до някаква информация.

— Използвайки единствената стръв, с която разполагам — кимна Дейвис. — Тя е тази, която проявява желание да надникне в гробницата.

— По всичко личи, че сте запознати с плановете й — озадачено го погледна тя. — Какво още чакате? Бомбардирайте военните й съоръжения, изолирайте я от света, подложете я на политически натиск!

— Не е толкова просто. Информацията ни не е пълна, нямаме конкретни доказателства. Разбира се, тя не може да отрече всичко, но и ние не можем да бомбардираме лаборатории за производство на биологични оръжия. За съжаление не знаем всичко, затова имаме нужда от Малоун и останалите.

— Не го познаваш, Едуин — въздъхна Стефани. — Котън не обича да си играят с него.

— Вече знаем, че Наоми Джонс е мъртва.