Стив Бери - Венецианското предателство

Беше изчакал подходящия момент, за да й го каже. Думите му я удариха като чук.

— Открита е в ковчег с още един човек — някакъв дребен мошеник от Флоренция. Със счупен врат и куршум в главата.

— Винченти? — попита тя.

Дейвис кимна.

— Той също се е раздвижил. Днес неочаквано е заминал за Централноазиатската федерация.

Тя разбра, че ще чуе и други неща.

— Току-що е отвлякъл жена, за която Ирина Зовастина се грижи от миналата година насам. Имала е емоционална връзка с нея.

— Зовастина е лесбийка, така ли?

— Дали тази новина ще предизвика шок в нейното Национално събрание? Дълго време е поддържала връзка с тази жена. В момента тя умира от СПИН, а Винченти вероятно иска да я използва.

— Има ли причина да му позволявате да прави каквото си иска?

— И той крои нещо, което е доста по-важно от доставката на вируси и лекарства на Зовастина, по-важно и от осигуряването на безопасно място за бизнеса на Венецианската лига. А ние искаме да разберем какво е то.

Изведнъж й се прищя да се махне. На вратата на канцеларията се появи още един свещеник.

— Чухме изстрел в базиликата — съобщи той.

Малоун избягна куршума на бодигарда, скривайки се зад една от витрините. Опита се да намери убежище още преди онзи да се появи на балкона, но човекът се оказа бърз. Куршумът попадна в солидна маса, върху която бяха разстлани средновековни тъкани, и отскочи от твърдото лакирано дърво. Изстрелът отекна във вътрешността на храма и положително привлече вниманието.

Малоун измъкна пистолета си и прекоси излъскания под към продълговат шкаф, в който бяха изложени рисунки и осветени части от древен пергамент. Искаше да привлече противника по-навътре в галерията. Което очевидно не беше проблем. До слуха му долетяха бързо приближаващи се стъпки.

Зовастина чу изстрела и забеляза движение вдясно от себе си зад каменния парапет. Над него видя главата на единия от бодигардовете си.

— Не съм сам — предупреди я Торвалдсен.

Тя продължаваше да го държи на мушката си.

— „Сан Марко“ гъмжи от полиция. Ще ти бъде трудно да се измъкнеш. Ти си държавен глава, намираш се в чужда държава. Наистина ли ще ме застреляш? — Торвалдсен замълча за миг, после добави: — Как би постъпил на твое място Александър?

Тя не успя да определи дали той говори сериозно, или се опитва да я поучава. Но знаеше отговора.

— Щеше да те убие!

Торвалдсен смени позицията си, заставайки вляво от нея.

— Не съм съгласен. Той е бил великолепен тактик и умен човек. За пример ще ти дам Гордиевия възел.

Зовастина вдигна глава към каменния парапет.

— Какво става там? — извика тя.

Отговор не последва.

— С прословутия възел била завързана двуколка в селището Гордион — продължи със спокоен тон Торвалдсен. — Никой не бил в състояние да го развърже. Александър решил проблема, като срязал въжето с меча си, а след това го развързал. Просто решение за сложен проблем.

— Говориш прекалено много.

— Александър не е допускал нещо да обърка мислите му.

— Виктор! — подвикна тя.

— Разбира се, за този възел се носят всякакви легенди — продължи Торвалдсен. — Според една от тях Александър измъкнал пръта от хомота, напипал двата края на въжето и успял да го развърже. Всъщност кой знае каква е истината?

Тя започна да се уморява от брътвежите на тази човек. Нямаше значение дали бе държавен глава, или не. Натисна спусъка.

Самарканд

Винченти си спомни първите симптоми.

Отначало се проявиха всички признаци на простудата, после той помисли, че е грип, но не след дълго се появиха и типичните симптоми на вирусната инфекция.

Зараза.

— Ще умра ли? — изпищя от нара си Чарли Истън. — Искам да знам, по дяволите! Кажи ми!

Той за пореден път избърса с влажна кърпа потта от пламналото му чело и тихо отвърна:

— Трябва да се успокоиш.

— Не ме будалкай! Това ли е краят?

Три години бяха работили заедно.

— Нищо не мога да направя.

— Мамка му! Знаех си аз! Трябва да потърсиш помощ.

— Знаеш, че не мога.

Отдалеченото местоположение на станцията беше избрано от иракчаните и руснаците с изключително внимание. Всичко трябваше да бъде запазено в дълбока тайна. При грешка цената бе техният живот. И грешката се беше случила.

Истън разтърси нара с отслабналите си ръце.

— Срежи проклетите въжета! — изкрещя той. — Искам да се махна оттук!

Предварително беше завързал този идиот, тъй като нямаха избор.