Стив Бери - Венецианското предателство

Периодичните срещи със студентите бяха полезни в много отношения, най-вече защото й напомняха за това, което предстоеше. Преди 2300 години Александър Велики беше изминал трийсет хиляди километра със своите армии, за да покори целия свят. Беше създал общ език между различните народи и племена, беше насърчил религиозната търпимост, беше стимулирал расовото разнообразие. Беше основал седемдесет нови града, прокарал нови търговски пътища и положил основите на Ренесанс, продължил цели двеста и петдесет години. И през цялото това време се бе стремил към идеала за съвършенство на древните гърци.

Сега беше дошъл нейният ред да направи същото.

След още няколко финални фрази Зовастина се извини и напусна залата.

На излизане от Центъра към нея се приближи един от личните й телохранители и й подаде лист хартия. Тя прочете съдържанието му, механично отчитайки шифрования електронен адрес и краткостта на посланието: ДО ЗАЛЕЗ-СЛЪНЦЕ ТРЯБВА ДА СИ ТУК.

Категоричността му я подразни, но тъй като нямаше избор, тя нареди:

— Подгответе хеликоптер!

Венеция, 8:35 ч.

За Винченти Венеция беше произведение на изкуството, събрало в себе си отблясъци от византийското великолепие и ислямската загадъчност, странно преплетени с алюзии към Индия и Китай. Наполовина източно, наполовина западно, с единия крак в Европа, а с другия — в Азия. Уникално човешко творение, създадено върху няколко малки острова, успели да се обединят в най-могъщата търговска държава на света. Република с 1200-годишна история, която притежаваше не само най-силния флот, но и най-възвишените идеали, привлекли вниманието дори на отците основатели на Америка. Република, на която завиждаха и от която се страхуваха, която търгуваше с всички — както с приятели, така и с врагове. Безскрупулна печатница на пари, стремяща се към печалба на всяка цена, съзирайки обещаващи инвестиции дори във войните. Това бе историята на Венеция през вековете.

А и неговата история през последните две десетилетия.

Той купи двореца на Канале Гранде с първите печалби от новата си фармацевтична компания. Тя беше единственото достойно място за централа на днешната голяма корпорация, оценявана на милиарди евро.

Винченти най-много обичаше Венеция рано сутрин, когато тишината се нарушаваше единствено от човешки гласове. Сутрешната разходка от неговия дворец на канала до любимия му ресторант на Кампо дел Леоне беше единственото физическо натоварване, на което се подлагаше. Но тя беше неизбежна, тъй като след забраната на моторни превозни средства в града придвижването в него се осъществяваше или пеша, или с лодка.

Днес той крачеше по обичайния си маршрут с подновена енергия. Проблемът с флорентинеца най-после беше решен, което му даваше възможност да насочи вниманието си към последните няколко препятствия. Нищо не го радваше повече от добре реализирания план. За съжаление се случваше доста рядко.

Особено когато трябваше да прибегне до измама.

Утринният въздух вече не носеше със себе си неприятния зимен хлад. Пролетта беше настъпила в Северна Италия. Вятърът беше значително по-мек, а небето с цвят на прясна сьомга бавно се обагряше в оранжево от лъчите на изгряващото слънце.

Винченти крачеше по криволичещите улички, които бяха толкова тесни, че представляваха проблем за всеки минувач с разтворен чадър. Пътят му минаваше през няколко от мостовете, които обединяваха града в едно цяло, покрай магазини за дрехи и книги, за вино, обувки и хранителни стоки, все още затворени поради ранния час.

Уличката свърши и той излезе на площада.

В дъното му се издигаше древна кула. Някогашна църква днес бе превърната в театър. В другия край се виждаше кармелитски параклис, а старите и добре поддържани сгради и магазинчета между тях излъчваха достойнство. Винченти не харесваше особено венецианските площади, които според него бяха твърде урбанистични, стари и стерилни. Бяха съвсем различни от разкошните сгради край каналите, които сякаш напираха напред за повече въздух.

Очите му пробягаха по пустия площад. Всичко беше чисто и подредено, както го харесваше.

Той беше човек, който притежаваше всичко: богатство, власт и бъдеще. Обитаваше един от най-красивите градове на света, а начинът му на живот бе олицетворение на традиции и престиж. Баща му — скромен човек, успял да пробуди в душата му любов към науката, още от дете му внушаваше да приема живота такъв, какъвто е. Добър съвет. Животът е начин на реакция и възстановяване. Обречен е всеки, който го възприема по друг начин. Майсторлъкът е да знаеш в коя от двете фази се намираш и да действаш съответно.