Стив Бери - Венецианското предателство

— Случката е педантично записана от дворцовия летописец — каза Касиопея. — Той също изгубил близък човек. Четири години по-рано Александър издал заповед за екзекуцията на Калистен, племенника на Аристотел. Той бил дворцов летописец до пролетта на 327 година преди Христа, когато бил обвинен в заговор за убийството на Александър. По същото време параноята на пълководеца достигнала опасни размери и той осъдил Калистен на смърт. Според редица източници Аристотел никога не простил на Александър.

— Говори се дори, че именно Аристотел доставил отровата, причинила смъртта на Александър — допълни Малоун.

— Царят не е бил отровен — намръщено възрази Торвалдсен. — Пергаментът категорично го доказва. Александър е умрял от инфекция, най-вероятно малария. Няколко седмици преди заболяването си той е водил сражение в блатиста местност. Разбира се, няма как да бъдем сигурни. Но лековитата отвара го излекувала веднъж, а също така помогнала и на помощника.

— Обърни внимание на симптомите — добави Касиопея. — Треска, подуване на врата, умора, рани по тялото. Всичко това свидетелства за наличието на вирус. Но помощникът бил напълно излекуван от споменатата течност.

Малоун не беше впечатлен.

— Човек не бива да вярва безрезервно на ръкопис отпреди две хиляди години — възрази той. — Никой не може да твърди, че е автентичен.

— Автентичен е — тръсна глава Касиопея.

Той я погледна очаквателно.

— Моят приятел беше експерт. А техниката, която използваше, бе истинско изкуство, неподдаващо се на заблуди.

— Александър е знаел, че за тялото му ще се води битка, Котън — намеси се Торвалдсен. — Малко преди смъртта си той е казал, че неговите благородни приятели ще водят истинска погребална битка за тялото му . И тези думи са документирани.

Малоун се обърна към Касиопея и попита:

— Ти каза, че твоят приятел в музея бил експерт. Защо използва минало време?

— Защото е мъртъв.

Той моментално разбра на какво се дължи болката в гласа й.

— Бяхте ли близки?

Младата жена не отговори.

— Мисля, че можеше да ми кажеш — подхвърли той.

— Не можех!

Думите й го шибнаха като камшик.

— Достатъчно е да обобщим, че интригата включва и издирването на тялото на Александър — намеси се Торвалдсен.

— Желая ви успех. Но то липсва близо хиляда и петстотин години.

— Точно там е работата — хладно отвърна Касиопея. — Ние може би знаем къде е — за разлика от човека, който ще се появи тук, за да ни ликвидира.

Самарканд, 12:20 ч.

Зовастина огледа заинтригуваните лица на студентите и попита:

— Колко от вас са чели Омир?

Вдигнаха се само няколко ръце.

— Аз се запознах с неговите произведения едва в университета, също като вас — призна тя.

Посещението в Народния център за висше образование беше само една от многобройните й публични изяви за седмицата. Обикновено тя се стремеше те да бъдат минимум пет, защото така можеше да контактува с медиите, а оттам и с гражданите. Някога зле финансирана от руснаците институция, днес Центърът беше уважавано средище на академичното знание. Заслугата беше изцяло на Зовастина, която не забравяше старата гръцка поговорка: неграмотен народ — слаба държава.

Приведе се над един екземпляр на „Илиада“, разтворен върху катедрата, и зачете:

— „Често се сменя цветът на лицето у плахия воин, липсва му дух издръжлив да остане спокоен в засада, все тук и там се премества, прикляква на двата си крака, гръмко сърцето му бие в гърдите, понеже той мисли само за своята гибел: устата му тракат. Но не променя цвета на лицето си храбрият воин. Той не трепери, дори да е с първите, дебнещ в засада, ала се моли да влезе веднага в суровата битка.“ 1 1 Омир. Илиада. НК, С. 1969. Превод Александър Милев и Блага Димитрова.

Студентите приемаха рецитала с видим интерес.

— Думи на Омир, произнесени и записани преди две хиляди и осемстотин години, но абсолютно валидни и днес.

Гора от микрофони се издигаше в дъното на помещението. А тя изведнъж се върна двайсет и осем години назад. Северен Казахстан. Друга учебна зала. И преподавателят й.

— Поплачи си — каза й Сергей.

Думите му неочаквано я разчувстваха. Тя вдигна глава и погледна украинеца, който имаше уникални възгледи за света.

— Ти си едва на деветнайсет — промълви той. — Аз отлично помня колко бях развълнуван, когато разгърнах за пръв път произведенията на Омир.

— Ахил е толкова изтерзана душа!