Стив Бери - Венецианското предателство

— Всички ние сме изтерзани души, Ирина.

Тя обичаше да чува името си от неговата уста. Този човек знаеше неща, които тя не знаеше. Разбираше чувствата, които тя все още не беше изпитвала, но много искаше да изпита.

— Не помня майка си и баща си — промълви тя. — Никога не съм имала семейство.

— Това не е важно — отвърна той.

— Как можете да кажете такова нещо? — учуди се тя.

— Човек е обречен да страда и да умре — посочи книгата той. — Затова миналото няма значение.

Години наред се беше питала защо е обречена на самота. Имаше малко приятели, никакви лични връзки. Животът й беше безкраен низ от предизвикателства и неосъществени мечти. Също като живота на Ахил.

— Ти ще изпиташ радостта от предизвикателствата, Ирина. Животът изобилства с предизвикателства и битки. С вечния стремеж към съвършенство, също като Ахил.

— А какво ще стане, ако се проваля?

— Ще понесеш последиците. Не забравяй какво казва Омир: „Обстоятелствата управляват човека, а не обратното“.

В главата й изплува друга строфа от поемата: „… Винаги ние, безсмъртните, тежки беди сме търпели, само по лична подбуда щом правим услуги на смъртни“.

— Никога не забравяй това — кимна учителят й.

— Каква прекрасна сага е „Илиада“ — въздъхна тя. — Сага за война, продължила девет дълги години. А на десетата Ахил прекратява битката, защото противоречията със съюзниците му стават непреодолими. Той е горд гръцки воин, поведението му е пропито от страст и хуманизъм. Напълно неуязвим за врага, ако не се брои прословутата му пета.

Част от слушателите се усмихнаха.

— Всеки си има слабост — добави тя.

— А каква е вашата, госпожо министър? — попита един от студентите.

Още в началото на тази среща тя им беше казала да не се притесняват и да й задават всякакви въпроси.

— Защо ме учите на тези неща? — попита тя Сергей.

— За да опознаеш и разбереш своето минало — отвърна Сергей. — Знаеш ли, че е възможно да произхождаш от древните гърци?

— Как така? — объркано го погледна тя.

— Александър и неговата гръцка армия завладели тези земи преди много години, още преди исляма. Много от неговите бойци останали тук, отказвайки да се върнат в родината си. Установили се в нашите плодородни долини и взели за съпруги местни жени. Влиянието им се чувства дори и днес, особено в езика, музиката и танците ни.

Ирина никога не си беше представяла подобно нещо.

— Обичта ми към гражданите на Федерацията — отговори на въпроса тя. — Вие сте моята слабост.

Студентите отговориха с аплодисменти.

А тя отново се замисли за „Илиада“ и поуките от нея. За бойната слава и влиянието й върху живота на обикновените хора. За личната чест, за храбростта и отмъщението, за преходността на човешкия живот.

Но не променя цвета на лицето си храбрият воин.

Дали тя не беше пребледняла няколко часа по-рано, когато се наведе над мъртвия убиец?

— Щом политиката те привлича, никога не бива да забравяш Омир — каза Сергей. — За разлика от нашите гръцки прадеди руските ни господари не знаят какво е чест. Не бъди като руснаците, Ирина. Пак ще цитирам Омир, който казва, че предателството към собствената общност е най-големият грях на света.

— Колко от вас са чували за Александър Велики? — огледа аудиторията тя.

Вдигнаха се няколко ръце.

— А знаете ли, че някои от вас със сигурност имат гръцко потекло? — попита тя, след което им разказа историята на Сергей за войниците на Александър, останали в Азия. — Наследството на Александър е част от нашата история. На него дължим своята храброст, рицарство и издръжливост. Той е първият обединител на Изтока и Запада, легендата за него достига до всички краища на света. Името му присъства както в Библията, така и в Корана. Гръцката православна църква го провъзгласява за светец, евреите го смятат за национален герой, а различни версии за живота му присъстват в народното творчество на германци, исландци и етиопци. В продължение на векове за него са писани епични поеми, но неговата история е нашата история.

Не й беше трудно да разбере защо Александър е бил толкова обсебен от творчеството на Омир. Защо лично е изживял „Илиада“. Безсмъртието е постижимо единствено за героите, но хора като Енрико Винченти не разбират понятието чест. Ахил е бил прав. Агнета с вълци не могат да бъдат другари. Винченти е овца, но тя е вълк. Близост между тях не може да има.