Стив Бери - Венецианското предателство

— Но нищо повече. Александър е като крал Артур — човек, чийто истински живот е подменен с една романтична легенда. Днес той ни се представя като велик и добронамерен завоевател. Но всъщност е бил жесток агресор, отнел живота на стотици хиляди човешки същества и безмилостно разпилявал природните ресурси на завладените територии. Изпаднал в параноя и избил куп приятели, а голяма част от армията му била застигната от безсмислена смърт. Бил хазартен тип, залагал на карта собствения си живот и този на хората около него. Никаква романтика, нищо магическо.

— Не съм съгласен — поклати глава той. — Бил е велик военачалник, първият обединител на света. Походите му са били брутални и кървави, защото на война е така. Вярно, че е бил агресор, но светът е бил готов да бъде покорен. В политическо отношение е бил умен и съобразителен. Грък, който в крайна сметка става персиец. От това, което съм чел, той не е бил привърженик на национализма. И не бих го винил за това. След смъртта му неговите генерали си поделят огромната му империя. Така гръцката култура получава възможност да властва в продължение на столетия. Елинистичната епоха коренно променя западната цивилизация. И това става възможно благодарение на Александър.

От изражението на Касиопея личеше, че е на друго мнение.

— Старите ръкописи засягат именно това наследство — каза тя. — Тоест какво в действителност се е случило след смъртта на Александър.

— Ние знаем какво се е случило — възрази Малоун. — Империята му станала плячка на неговите военачалници, които приели ролята на откриватели и пазители на тялото му. До нас са достигнали множество различни версии за начина, по който всеки от тях се е опитвал да си присвои погребалната му процесия. Всички са искали да използват тленните му останки като символ на своята власт. Това е причината те да бъдат мумифицирани. Гърците изгаряли своите мъртъвци, но не и Александър. Тленните му останки трябвало да продължат да съществуват.

— В ръкописите се разглежда именно периодът между смъртта на Александър във Вавилон и пренасянето на тленните му останки в родината — каза Касиопея. — Той е продължил приблизително година и именно тя е важна за слонските медальони.

В стаята се разнесе приглушен звън. Малоун искрено се изненада, когато Хенрик извади от джоба си мобилен телефон и го приближи до ухото си. Торвалдсен ненавиждаше тези машинки и винаги се дразнеше, когато някой ги използва в негово присъствие.

— Толкова ли е важно? — тихо подхвърли той, поглеждайки към Касиопея.

— Чакаме това обаждане — отвърна с мрачно изражение тя.

— Затова ли си толкова весела?

— Може би не ти се вярва, но и аз имам чувства, Котън.

Той остана доста озадачен от язвителната забележка. По време на коледното й посещение в Копенхаген двамата прекараха няколко приятни вечери в „Кристиангаде“ — крайморското имение на Торвалдсен северно от града. Той дори й направи подарък — рядка книга за средновековните инженерни проекти, отпечатана през XVII век. Нейният реставрационен проект във Франция беше в пълен ход. Касиопея си беше поставила амбициозната задача да построи цял замък единствено с инструментите и материалите, използвани преди седемстотин години. Дори го беше поканила да посети строителната площадка през пролетта.

Торвалдсен изключи телефона и вдигна глава.

— Беше крадецът от музея — кратко обяви той.

— Откъде ти знае номера? — изгледа го Малоун.

— Гравирах го върху медальона. Целта беше да знае, че очакваме да се свърже с нас. Казах му, че ако иска да получи оригиналната декадрахма, ще трябва да я купи.

— А не се ли страхуваш, че може да те убие?

— Не, надяваме се да постъпи разумно.

— Как мислиш да го спреш?

— Ще разчитаме на твоята помощ — намръщено отсече Касиопея.

Виктор остави слушалката и се обърна към Рафаел, който беше изслушал разговора от мястото си до прозореца.

— Иска среща след три часа. В къща на крайбрежната магистрала, северно от града. — Вдигна слонския медальон от масичката и добави: — Знаели са, че ще задигнем монетата, и са се подготвили. Това е работа на много добър фалшификатор.

— Длъжни сме да докладваме — отбеляза Рафаел.

Виктор беше на друго мнение. Министър Зовастина го беше изпратила тук, защото му имаше пълно доверие. Личната й охрана наброяваше трийсет човека, които не се отделяха от нея двайсет и четири часа в денонощието. Това беше нейният Свещен отряд, изграден по модела на елитния древногръцки отряд, водил отчаяни сражения, докато Филип Македонски и синът му Александър Велики не го унищожили. Беше чувал със собствените си уши мнението на Зовастина за храбрите бойци. Македонците били толкова впечатлени от качествата на Свещения отряд, че му издигнали паметник, който може да се види и днес в Гърция. Веднага след като поела властта на новата Федерация, Зовастина се заела да изгради собствена гвардия по модела на Свещения отряд. В качеството си на пръв избраник Виктор получи задачата да подбере останалите двайсет и девет бойци. Бе открил италианеца Рафаел в България — работеше за местните силови структури.