Стив Бери - Венецианското предателство

— Беше глупаво от моя страна. Убийството винаги привлича внимание.

— Нямаше да открият труп, престани да се вълнуваш. Освен това аз одобрих идеята да го оставим там.

Виктор замълча и насочи вниманието си към медальона. На обратната страна отново беше изобразен воин, който, макар и в същото снаряжение, този път беше яхнал кон. Той нападаше отстъпващ слон, възседнат от двама души. Единият размахваше копие, а другият се опитваше да извади копието, което конникът бе забил в гърдите му. Нумизматиците бяха единодушни, че царственият боец от двете страни на монетата е Александър Велики, а медальоните са изсечени в памет на битката му с бойните слонове. Но истинският тест за автентичност щеше да бъде извършен с помощта на микроскопа.

Виктор включи осветлението на уреда и плъзна декадрахмата на поставката под окулярите.

Истинските монети притежаваха обща особеност. Микроскопичните букви върху гравюрата бяха нанесени под лупа, с помощта на миниатюрно длето, потопено в боя. Експертите бяха на мнение, че те са нещо като еквивалент на водните знаци върху съвременните банкноти, може би доказателство за автентичността на монетата. В онези времена почти никой не използвал увеличителни стъкла или лупи, следователно маркировката оставала незабележима. Буквите били открити едва след появата на първия медальон в близкото минало. А от четирите, които бяха откраднали напоследък, само една притежаваше тази особеност. Ако тази монета бе истинска, в гънките на плаща трябваше да бъдат изписани две гръцки букви: ZH.

Виктор настрои микроскопа на фокус и се наведе над окулярите. Пред очите му изплува някакъв надпис. Но той не съдържаше букви, а цифри.

36 44 77 55

Отдръпна се назад и вдигна глава. Рафаел внимателно го наблюдаваше.

— Какво има? — попита той.

Загадката ставаше все по-сложна. Съвсем доскоро беше използвал телефона в хотелската стая, за да проведе няколко разговора. Очите му се насочиха към дисплея в основата му. Върху него бяха записани четири номера, два от които започваха с трийсет и шест.

Те се отличаваха от тези, които току-що беше видял под микроскопа. Но той веднага разбра какво представляваха цифрите, изписани върху уж древната монета: обикновен телефонен номер в Дания.

Венеция, 6:30 ч.

Винченти се оглеждаше внимателно в голямото стенно огледало, докато камериерът приглаждаше сакото на „Гучи“ върху широките му рамене. Прашинките от фината тъмна вълна вече бяха отстранени с помощта на специална четка от камилски косми. Той намести възела на вратовръзката си, пое тъмночервената копринена кърпичка от ръцете на камериера и старателно я нагласи в горното джобче на сакото си.

Костюмът стоеше изненадващо добре на едрата му фигура. Наетият срещу тлъст хонорар дизайнер от Милано беше на мнение, че убитите тонове не само излъчват авторитет, но и отклоняват вниманието от необичайния външен вид. Нещо, което съвсем не беше лесно. Всичко у Винченти беше голямо: увисналите бузи, набръчканото чело, масивният нос. Но той обичаше нездравословната храна и възприемаше диетите като грях.

Подчинявайки се на едва доловимия му знак, камериерът побърза да донесе обувките от мека кожа на „Лоренцо Банфи“. Винченти се огледа за последен път, после сведе поглед към часовника си.

— Тя се обади, докато бяхте под душа, сър — почтително каза камериерът.

— По специалния телефон?

Човекът кимна.

— Остави ли някакъв номер?

Камериерът измъкна смачкано листче от джоба си. Винченти беше успял да дремне — както преди, така и след заседанието на Съвета. За разлика от диетата сънят не беше загуба на време. Даваше си сметка, че го чакат, и не обичаше да закъснява, но реши да се обади от телефона в спалнята. Използването на мобилния телефон беше равносилно на реклама по телевизията.

Камериерът безшумно излезе. Винченти вдигна слушалката до леглото и набра няколко цифри. Насреща вдигнаха след три къси сигнала, характерни за международните разговори.

— Ало?

Женският глас беше бодър и свеж.

— Виждам, че все още си сред живите, госпожо върховен министър.

— Благодарение на точната информация, която получих от теб.

— Не бих те занимавал с фантасмагории.

— Все още не си ми обяснил как разбра, че днес ще направят опит да ме убият.

Още преди три дни Винченти беше запознал Зовастина с плановете на флорентинеца.

— Лигата се грижи за своите членове — покровителствено рече той. — А ти си сред най-важните от тях.