Стив Бери - Венецианското предателство

И му завиждаше.

Времето. За нея то изтичаше твърде бързо.

— Котън — започна Торвалдсен. — През последните три месеца на различни места в Европа пламнаха пожари. Започнаха във Франция, а после в Испания, Белгия и Швейцария. Подобни на този, на който току-що станахме свидетели. Полицията на споменатите държави установи умисъл, но не и връзка между отделните пожари. Две от сградите изгоряха до основи. Те се намираха извън големите градове и никой не им обърна внимание. Всичките четири пожара избухнаха в необитавани частни резиденции. Днешният е първият в обществена сграда.

— Каква е връзката между тях? — попита Малоун.

— Знаем какво търсят — обади се Касиопея. — Слонски медальони.

— И аз си помислих същото, знаеш ли? — поклати глава Малоун. — Пет умишлени пожара, всичките в Европа. Сигурно са заради слонските медальони.

— Те са истински — отбеляза тя.

— Приятно ми е да го чуя — иронично се усмихна той. — Но какво, по дяволите, представлява слонският медальон?

— Преди две хиляди и триста години, след като покорил Мала Азия и Персия, Александър Велики обърнал взор към Индия — започна Торвалдсен. — Но голяма част от армията му дезертирала още преди да бил завладял някакви територии там. Той водил няколко битки в Индия и за пръв път в живота си се изправил срещу бойни слонове. Огромните животни разбили бойните редици на македонците, предизвиквайки смут и объркване. Воините на Александър изпитвали ужас от тях. Медальоните били изсечени по-късно, за да отбележат събитието. Върху тях е изобразен Александър в бой със слоновете.

— На практика медальоните били изсечени след смъртта на Александър — добави Касиопея. — Никой не знае колко са били, но днес в света е известно наличието на осем екземпляра. Четири от тях вече са откраднати — един тази нощ, два са в частни колекции и още един, който е изложен в Музея на културната история в Самарканд.

— Столицата на Централноазиатската федерация? — вдигна вежди Малоун. — Част от територията на тази страна е била завладяна от Александър Велики.

Торвалдсен се отпусна в едно от креслата. Превитият гръбнак изтласкваше брадичката му напред и тя, месеста и неестествено голяма, почти лягаше върху кльощавите гърди. Касиопея забеляза, че старият й приятел е изтощен. Беше облечен в обичайния широк пуловер и торбести кадифени панталони — облекло, което прикриваше недъга му. Тя съжаляваше, че го замеси, но това стана по изричното му настояване. Той беше верен приятел. Сега й предстоеше да провери дали и Малоун е такъв.

— Какво знаеш за смъртта на Александър Велики?

— Чел съм някои неща. Много митология, смесена с противоречиви факти.

— Фотографската ти памет в действие, а?

— Тя ми е по рождение — сви рамене той.

— Случилото се през юни на 323 година преди Христа променя хода на човешката история — усмихна се тя.

— Хайде, разкажи му — размаха ръце Торвалдсен. — Той трябва да знае.

И Касиопея се подчини.

В последния ден на май Александър прие поканата за обяд на един от доверените си хора зад стените на Вавилон. Той вдигна тост, изпи голяма чаша неразредено вино, след което нададе вик, сякаш беше получил силен удар. Веднага го сложиха да легне, треската не закъсня. Но той продължи да играе на зарове и да крои планове със своите военачалници, без да обръща внимание на болестта си. Четири дни по-късно се оплака от слабост, а близките му другари забелязаха, че обичайната му енергия се е стопила. Лежа още няколко дни, а нощем спеше в хладната баня. Въпреки слабостта си Александър изпрати заповед на пехотата да бъде готова след четири дни, а на флота — след пет. Плановете му за поход на запад и завладяването на Арабия бяха на път да се осъществят. На 6 юни, отпаднал още повече, той предаде пръстена си на Пердика, който трябваше да поеме функциите на най-висшия държавник. Това предизвика паника. Войниците му помислиха, че е мъртъв. За да ги успокои, Александър им позволи да се изредят край постелята му. Посрещаше всеки един от тях с усмивка. Когато и последният боец се отдалечи, той се отпусна на възглавницата и тихо промълви: „Дали след смъртта ми ще намерите владетел, който да заслужава армия като тази?“. После разпореди тялото му да бъде пренесено в Египет, в храма на Амон. Но никой от приближените му не искаше дори да слуша подобен фатализъм. Състоянието му продължаваше да се влошава. На 9 юни приближените му го попитаха: „На кого оставяш царството?“. Птолемей каза, че е чул отговора „На най-умния“, Селевк — „На най-праведния“, а Пейтон — „На най-силния“. Избухна спор кой е прав. Рано сутринта на следващия ден, на трийсет и три годишна възраст и след дванайсет години и осем месеца начело на великата империя, Александър Трети Македонски умря.