Стив Бери - Венецианското предателство

— Символът, издълбан в стената на езерцето — обясни. — Той сочи към далечното убежище.

— Котън! — предупредително го изгледа Касиопея.

Малоун не й обърна внимание и леко се плъзна във водата. Отначало му се стори гореща, но след това стана много приятна за уморените му крайници.

— Дръжте я под око! — предупреди той, напълни дробовете си с въздух и се гмурна.

— Лекарство срещу СПИН? — вдигна вежди Стефани.

— Преди години местен лечител завел Винченти при някакъв извор в планината — отвърна Линдзи. — Тогава той работел за иракчаните. Там открил бактерии, които унищожават ХИВ вируса.

Тя забеляза вниманието, с което слушаше Или.

— Не е казал на никого — добави Линдзи.

— Защо? — попита Или.

— Изчакал е удобния момент. Позволил е на болестта да се разпространява безпрепятствено, за да си осигури по-голям пазар.

— Не говориш сериозно! — смаяно възкликна Или.

— Тъкмо беше решил да го пусне в обръщение.

Стефани разбра за какво става дума.

— А ти щеше да участваш в печалбата, така ли?

Линдзи улови резервираността, с която беше зададен въпросът.

— Я зарежи назидателния тон! — тръсна глава той. — Аз не съм Винченти. Днес за пръв път чух за съществуването на подобно лекарство!

— И какво възнамеряваше да правиш?

— Щях да помагам при производството му. Какво лошо има?

— Докато Зовастина избива милиони? Ти и Винченти сте й помагали!

— Винченти възнамеряваше да я спре още преди да е предприела нещо — поклати глава Линдзи. — Той разполагаше с лекарството, а тя не можеше да направи нищо без него.

— Но сега тя държи нещата под контрол. И двамата сте идиоти!

— Винченти не е подозирал, че тук има и нещо друго, Стефани — обади се Торвалдсен. — Купил е имението с единствената цел да запази източника на бактерията. Запазил е азиатското й наименование и по всяка вероятност не е знаел нищо за гроба на Александър.

Тя вече беше направила връзката.

— Лечебната отвара и гробът са на едно място. За съжаление ние се оказахме затворени тук.

Слава богу, че Зовастина им беше оставила осветлението. Стефани започна да изследва сантиметър по сантиметър пода и недовършената облицовка на стените. Изход нямаше. Противната сладникава миризма продължаваше да се процежда под прага.

— В онези компютри се съдържа цялата информация за лечебните свойства на бактерията, така ли? — попита Или, обръщайки се към Линдзи.

— Сега това няма значение! — сопна се Стефани. — Важното е да се измъкнем оттук, преди да започнат фойерверките!

— Има значение — поклати глава Или. — Не можем да й оставим всичко това.

— Огледай се, Или! Какво можем да направим?

— Касиопея и Малоун са някъде наблизо.

— Така е — кимна Торвалдсен. — Страхувам се обаче, че Зовастина е на крачка пред тях.

Стефани беше съгласна с него, но проблемът беше на Малоун.

— Има нещо, което не й е известно — промълви Линдзи.

— Изобщо не се опитвай да се пазариш! — мрачно го изгледа Стефани.

— Преди да се появи тя, Винченти успя да прехвърли цялата информация на флашпамет. Когато Зовастина го застреля, устройството беше в ръката му. То все още е долу, в подземната лаборатория. С него и мен ще получите лекарството.

— Ох! — отчаяно изпъшка Стефани. — Уверявам те, че ако имаше начин да те измъкна оттук, щях да го направя, въпреки че си изключително гадно копеле! — Юмруците й отчаяно забарабаниха по вратата. — Уви, това няма как да стане!

Касиопея не изпускаше Зовастина от поглед, въпреки че вниманието й беше насочено към езерцето. Виктор също продължаваше да я държи на мушка. Малоун го нямаше вече близо три минути. Изключено беше да издържи толкова дълго под вода.

Миг по-късно от странния отвор в стената на езерцето изпълзя черна сянка и главата му изскочи на повърхността. Ръцете му се хванаха за каменния ръб, едната от тях продължаваше да стиска фенерчето.

— Трябва да видиш това — подхвърли на Касиопея той.

— И да ги оставя сами? — вдигна вежди тя. — Няма начин!

— Виктор има пистолет и може да се справи с нея.

Касиопея се колебаеше. Нещо не беше наред. Мислите й все още бяха насочени към Или, но това не й пречеше да отчита положението, в което се намираха. Все още нямаше доверие на Виктор, въпреки че през последните няколко часа им беше помогнал много. Ако не беше той, части от тялото й със сигурност щяха да висят по онези дървета. И все пак…

— Трябва да видиш това — повтори Малоун.

— Там ли е? — протегна шия Зовастина.