Стив Бери - Венецианското предателство

Може би О’Конър щеше да успее да стигне до него. Винченти опипа дистанционното, без да бъде сигурен кой от трите бутона трябва да натисне. Единият отваряше кабинета му, вторият отключваше всички тайни врати в къщата, а третият задействаше алармената инсталация. Нямаше време да проверява кой как действа. Натисна и трите.

Зовастина не отделяше поглед от кафявото езерце. Малоун и Вит ги нямаше вече няколко минути.

— Там някъде трябва да има още една пещера — каза тя.

Виктор запази мълчание.

— Свали този пистолет!

Той се подчини, а тя рязко се извърна към него.

— Приятно ли ти беше да ме завържеш за онези дървета? Да ме заплашваш?

— Вие ми заповядахте да действам така, сякаш съм един от тях.

Виктор се беше представил далеч над очакванията й, успявайки да заведе неканените гости точно там, където тя искаше да отидат.

— Трябва ли да знам и нещо друго?

— Те действат така, сякаш знаят какво търсят.

Виктор пое ролята на двоен агент в момента, в който американците решиха да го активират. Веднага й беше признал всичко, а през последната година тя умело го използваше, за да внуши на Запада това, което желаеше. Беше принудена да играе опасната игра поради засиления интерес на Вашингтон към политиката на Федерацията.

И нещата се получиха. До Амстердам. И до момента, в който Винченти реши да убие американската шпионка. Лично тя го насърчи да я ликвидира, надявайки се Вашингтон да насочи вниманието си към него. За съжаление не се получи. Слава богу, че следващите й действия имаха по-голям успех.

Виктор незабавно докладва за появата на Малоун в двореца, а тя светкавично прецени предимството, което щеше да й осигури дирижираното му бягство оттам. Противникът се опита да отклони вниманието й чрез Едуин Дейвис, но тя моментално отгатна за какво става въпрос, вече знаейки, че Малоун се е появил в тила й.

— Трябва да има и друга пещера — повтори на глас Зовастина, след което събу обувките си и започна да се съблича. — Вземи фенерчетата и да вървим да проверим!

Стефани едва успя да долови звука на клаксон през дебелите стени. После вниманието й беше привлечено от някакво движение. Един панел на стената бавно се отмести и Или бързо отскочи встрани.

— Проклетата тайна врата! — възкликна Линдзи.

Тя внимателно пристъпи напред и огледа рамката. Болтове с електрическо задвижване, свързани с алармата. Не беше сигурна, но това беше най-вероятното предположение. Проходът отвъд беше осветен от голи крушки. Алармата замлъкна. Всички застинаха в очакване.

— Какво чакаме? — обади се Торвалдсен.

Тя бавно прекрачи прага.

Малоун пропусна Касиопея пред себе си и забеляза как очите й се разширяват от учудване и възхита. Скалата оживя под светлината на фенерчето, разкривайки великолепните стенописи. Повечето от тях изобразяваха млад и кипящ от енергия воин с копие в ръка и венец на главата. Един от фризовете изобразяваше царе, привели глави в знак на почит, на друг имаше сцени от лов на лъвове. Трети пресъздаваше ожесточена битка. Неизвестният художник беше обърнал специално внимание на отделните части на човешкото тяло — мускули, ръце, лица, крака и пръсти — всичко изпълнено старателно, до последния детайл. Никакви цветове. Стенописите бяха изрисувани само със сребриста боя.

Малоун насочи лъча към центъра на пещерата, наподобяваща индиански вигвам. Върху дебели каменни блокове лежаха два саркофага. Стените и капаците им бяха покрити с лотосови и палмови листа, розетки, цветя и лаврови клонки.

— Върху всеки от капаците има македонска звезда — тихо отбеляза той.

Касиопея се наведе, внимателно разгледа буквите и ги опипа леко с пръсти. ΑΛΕΞΑΝΔΡΟΣ. ΗΦAΙΣΤΙΩΝ.

— Не мога да ги прочета правилно, но най-вероятно означават „Александър“ и „Хефестион“ — промълви тя.

Той прекрасно разбираше на какво се дължи преклонението й. Но в момента имаха по-неотложни задачи.

— Те ще трябва да почакат, защото имаме други проблеми.

— Какви проблеми? — бавно се изправи Касиопея.

— Ще ти обясня, но трябва да свалиш мокрите дрехи.

Зовастина скочи във водата и заплува към отвора в стената, чиято форма беше копие на символа, изписан върху слонските медальони. Виктор я последва. Придвижваше се без усилия. Водата беше успокояващо топла и тя изпита чувството, че се намира в някоя от дворцовите сауни. Отворът в стената на езерцето бавно се превърна в тесен проход. Не след дълго главата й изскочи на повърхността.