Стив Бери - Венецианското предателство

— Много ли искаш да знаеш?

Касиопея все още беше облечена в тясно прилепналия кожен костюм, с който беше напуснала Венеция. Сега свали якето. Остави пистолета си на камъка, в близост до този на Малоун и далеч от Зовастина. Забеляза погледа на Виктор, закован в черния й сутиен.

— Дръж я под око! — сухо го предупреди тя.

— Няма къде да мърда — отвърна шефът на охраната.

Тялото й бавно се плъзна във водата.

— Поеми си дъх и ме следвай — рече Малоун.

Видя го как се потапя и изчезва в отвора. Последва го на метър-два. Плуваше с отворени очи и така можа да види, че се придвижват през тунел между назъбените скали, широк около метър и половина. Езерцето отстоеше на около два метра от стената на пещерата, което означаваше, че вече плуват в недрата на планината. Фенерчето на Малоун хвърляше отблясъци по стените на тунела. Миг по-късно го видя да се изправя и тя изскочи на повърхността непосредствено до него.

Светлината затанцува по стените на друга пещера с куполообразен свод. Варовиковите стени бяха прорязани от тъмносини сенки. В тях бяха издълбани малки ниши, запълнени с делви от алабастър, затворени с изящни капаци. Сводът над главите им беше надупчен с грубо изсечени отвори. От тях струеше студена сребриста светлина, в която играеха ситни прашинки.

— Отворите трябва да сочат надолу — каза Малоун. — Тук е дяволски сухо. Те пропускат светлина, но никаква влага и осигуряват естествена вентилация.

— Пробили са ги специално за тази цел, така ли? — попита тя.

— Съмнявам се. По-скоро пещерата е била избрана, защото ги има. — Малоун се измъкна от езерцето, от крачолите му шуртеше вода. — Трябва да побързаме.

Тя го последва.

— Тунелът е единствената връзка между двете пещери — добави той. — Огледах набързо, за да съм сигурен.

— Това обяснява защо пещерата не е била открита досега.

Малоун плъзна лъча на фенерчето по стените. Тя забеляза избелели рисунки или по-скоро фрагменти от тях. Воин в колесница. В едната си ръка държи скиптър и юзда, а с другата е прегърнал жена през кръста. Елен, пронизан от копие. Дърво без листа. Воин с копие в ръка. Друг е насочил вниманието си към едър звяр, приличащ на глиган. Оцелелите цветове бяха изключително ярки. Наметалото на ловеца беше виолетово, колесницата — светлокафява, а животните — пясъчножълти. На противоположната стена се виждаха още рисунки. Млад ездач с копие в ръка и венец на главата, кипящ от енергия, се готви да атакува огромен лъв, заобиколен от кучета. Белият фон преливаше в жълти и оранжеви, червеникави и кафяви сенки.

— Не съм специалист, но ми се струва, че в рисунките се забелязва както азиатско, така и гръцко влияние — каза Малоун и насочи лъча към каменните плочи на пода, подредени като паркет.

В мрака се открои врата с гръцки орнаменти. Като специалист по антична архитектура Касиопея моментално откри влиянието на елинистичната епоха.

Над вратата беше издълбан надпис на гръцки.

— Да влезем — каза Малоун.

Винченти с мъка отвори очи. Болката прониза гърдите му и стигна чак до мозъка. Трудно му беше да диша. Колко куршума го бяха улучили? Три? Четири? Не помнеше, но сърцето му все още биеше. Може би не е толкова лошо да си дебел. Помнеше само как падна и пред очите му се спусна мрак. Изобщо не успя да стреля. Зовастина явно беше предвидила всеки негов ход.

Той се претърколи с цената на огромни усилия и стисна крака на масата. От гърдите му бликна кръв, болката отново го зашемети. Дишаше трудно. Пистолетът му го нямаше, но той осъзна, че в ръката си държи нещо друго. Повдигна я пред очите си и видя флашпаметта.

В окървавената му длан лежеше трудът на последните десет години от живота му. Как успя да го открие Зовастина? Кой го беше предал? О’Конър? Жив ли е, къде е? Единствено О’Конър знаеше за тайния проход през тежкия шкаф в кабинета.

Дистанционните бяха две. Къде е неговото? Направи усилие да фокусира погледа си и го видя. Лежеше на плочките, съвсем близо до него. Всичко беше загубено. А може би не. Той все още беше жив, а Зовастина беше изчезнала.

Събра сили, протегна ръка и сграбчи дистанционното. Би трябвало да организира пълната охрана на къщата и да отвлече Карин Уолд. Но изобщо не беше допускал, че Зовастина ще го свърже с нейното изчезване — или поне не толкова бързо. Както и че ще се обърне срещу него след всичко онова, което беше планирала. Тя имаше нужда от него. Но дали наистина беше така? Изплю кръвта, която се беше събрала в гърлото му. Сигурно имаше дупка в белите дробове. Закашля се, тялото му се разтърси от агонизираща болка.