Стив Бери - Венецианското предателство

— Такава ли била работата? — присви очи тя. — Начин за трупане на пари?

— Твоите болни амбиции ще съсипят всички ни — поклати глава той.

— И затова направи опит да ме убиеш? — попита тя. — Да ме спреш? Но явно си изгубил търпение, защото бях предупредена.

— Не — поклати глава той. — Избрах друг, по-добър начин.

В главата на Зовастина отново изплуваха предупрежденията на Дейвис. Американецът беше прав. Тя посочи Карин.

— Щеше да я използваш, за да ме дискредитираш, нали? Да настроиш хората срещу мен! Първо я лекуваш, а след това я използваш. А после какво, Енрико? Може би щеше да я убиеш?

— Не чу ли какво ти казвам? — сопнато каза Карин. — Той ме спаси!

Зовастина наистина не я слушаше. Направи грешка, че я прибра отново. Заради нея се беше изложила на множество глупави рискове.

— Ирина! — изкрещя Карин. — Ако хората в проклетата Федерация знаеха какво представляваш, никой нямаше да те подкрепи! Ти си лъжкиня! Гадна лъжкиня! Признаваш единствено болката! Само тя ти доставя удоволствие! Да, аз действително исках да те унищожа! Да те накарам да се почувстваш дребна и незначителна като мен!

Карин беше единственият човек на света, пред когото беше разголвала душата си. Само нея беше чувствала наистина близка. Но Омир бе прав. Чак като нещо се случи, глупецът тогава го вижда.

Първият куршум попадна в гърдите на Карин.

А вторият — в главата.

Винченти изчака реакцията на Зовастина. Лявата му ръка продължаваше да стиска флашпаметта, а дясната бавно отвори горното чекмедже на високата до кръста маса. Вътре лежеше пистолетът, който беше взел със себе си.

Зовастина стреля в Карин за трети път.

Той сграбчи оръжието.

Яростта на Зовастина нарастваше с всеки изстрел. Куршумите пронизваха мършавото тяло на Карин и се забиваха в стената зад нея. Някогашната й любовница изобщо не разбра какво става. Умря още след първия изстрел, окървавеното й тяло се свлече сгърчено на пода.

Грант Линдзи бе наблюдавал безмълвно сцената, която се разигра пред очите му. Той беше слаб и напълно безполезен. За разлика от Винченти, който едва ли щеше да се предаде без бой, давайки си ясна сметка, че ще умре. Тя насочи оръжието към него. Дясната му ръка се появи над масата, стиснала пистолет. Тя изпразни пълнителя в гърдите му. Четири куршума. По бялата риза на Винченти цъфнаха кървави петна. Очите му се извъртяха с бялото нагоре, пръстите му изпуснаха пистолета. Едрото му тяло шумно се строполи на пода.

Два проблема бяха отстранени. Тя се приближи до Линдзи и насочи празния пистолет в главата му. В очите му се появи див ужас. Нямаше значение, че пълнителят бе празен. Оръжието беше напълно достатъчно.

— Предупредих те да си останеш в Китай! — изсъска тя.

Стефани, Хенрик и Или бяха задържани в къщата. Колата им изчезна в един от гаражите. Резиденцията се охраняваше от девет пехотинци, персонал не се виждаше. Затвориха ги в нещо като библиотека — просторно и елегантно обзаведено помещение с широки прозорци, от които се разкриваше великолепна панорама към зелената долина.

Трима войници, късо подстригани, с автомати в ръце, заеха ключови позиции — единият до вратата, вторият до прозореца, а третият — пред ориенталски шкаф с красива дърворезба. На пода лежеше труп на бял мъж на средна възраст, вероятно американец. В челото му зееше грозна дупка.

— Нещата вървят на зле — прошепна Стефани.

— Не виждам как можем да ги променим — отвърна Торвалдсен.

Или изглеждаше външно спокоен. Вътрешно беше объркан, но беше готов да се довери на Хенрик. Или по-точно на Касиопея, която със сигурност беше някъде наблизо. Той очевидно мислеше за нея, въпреки че нямаше изгледи двамата скоро да се съберат. Стефани се надяваше, че Малоун ще прояви по-голяма предпазливост от нея. Мобилният телефон остана в джоба й, въпреки че я бяха обискирали. Защо? Вниманието й беше привлечено от остро изщракване.

Ориенталският шкаф бавно се завъртя навътре, разкривайки тесен проход. От него се появи дребен мъж с хитро лице и оредяла коса, следван от Ирина Зовастина с пистолет в ръка. Войникът до шкафа почтително се отдръпна към прозореца. Зовастина натисна едно копче на дистанционното в другата си ръка и шкафът се върна на мястото си. После захвърли уреда върху мъртвия мъж на пода.

Тя връчи пистолета си на един от войниците, грабна автомата му и го заби в корема на Торвалдсен. Датчанинът изпъшка и се преви на две.

— Реших да се появя лично, вместо да ти се обадя по телефона! — просъска тя.