Стив Бери - Венецианското предателство

— Върху лицевата част на монетата са гравирани микроскопичните букви ZH — каза той. — А ние знаем, че именно Птолемей изсякъл тези монети малко след като създал загадката.

После забеляза едва забележимия символ в единия край и моментално съзря връзката.

— Този символ го имаше върху пергамента, който ми показахте. Най-отдолу, под текста на загадката. — В главата му с изненадваща яснота изплува пълното подреждане на думите. Животът определя размерите на гроба.

— Каква е връзката между медальоните и златната ивица? — попита Дейвис.

— За да го разберем, трябва да знаем какво представлява ивицата.

Малоун видя, че Стефани е прочела мислите му.

— А ти знаеш, така ли? — попита тя.

— Да. Знам точно какво представлява.

Виктор остави лодката да се плъзне на свободен ход към кея на площад „Сан Марко“. Беше предпочел да държи Мичънър на борда, докато чака обаждането на Зовастина. За момента това беше най-сигурното място. Останаха дълго във водите на лагуната, насочили очи към осветените от прожектори кубета и камбанарии, сред които се открояваше розово-бялата фасада на Двореца на дожите. В мрака отвъд него смътно се очертаваха солидните антични сгради с балкони и високи прозорци. Виктор с нетърпение очакваше да напусне Италия.

Нищо в тази страна не се беше развило както трябва.

— Време е ние с теб да си поговорим — подхвърли Мичънър.

Докато чакаше обаждането на Зовастина, беше затворил свещеника в кабината на носа. Мичънър го прие спокойно и си мълчеше през цялото време.

— За какво? — мрачно попита той.

— Ами например за факта, че си американски шпионин.

Централноазиатска федерация

Винченти позволи на Карин Уолд да осмисли чутото. Добре помнеше какво беше изпитал той, когато разбра, че е открил лекарство за ХИВ.

— Казах ти за онзи старец в планината…

— Там ли го откри? — нетърпеливо попита тя.

— По-подходящо е да се каже, че го преоткрих.

Не беше го споделял с никого и изведнъж изпита желание да говори.

— Странното е, че най-сложните проблеми винаги имат прости решения. В началото на двайсети век стотици хиляди китайци измират от бери-бери. Но знаеш ли защо? Защото в стремежа си да направят ориза по-привлекателен за купувачите, търговците започват да излъскват зърната и по този начин премахват от обвивката им тиамина, или витамин B 1. Липсата на тиамин в основната храна на милиони хора се отразява пагубно върху здравето им и позволява на бери-бери да се разпространи в невиждани мащаби. Когато излъскването спира, тиаминът бързо спира епидемията. Кората на тихоокеанския тис се справя успешно с рака. Тя не е лекарство, но значително забавя развитието на болестта. Обикновената плесен по хляба е основа за създаването на високоефективни антибиотици, които отстраняват бактериалните инфекции. А нещо толкова обикновено като храна с наситени мазнини може да лекува детската епилепсия. Все прости неща. Открих, че те са приложими и при СПИН.

— Какво е полезното вещество в онова растение, което си дъвкал?

— Те бяха няколко.

Винченти забеляза, че страхът й намалява, заменен от надеждата за спасение.

— Преди трийсет години открихме непознат вирус в кръвта на зелените маймуни. По онова време познанията ни за вирусите бяха доста елементарни в сравнение с днешните. Първоначално решихме, че става въпрос за някаква форма на бяс, но впоследствие се оказа, че формата, размерите и биологичният състав на вируса са различни. В крайна сметка го класифицирахме като маймунски имунодефицитен вирус или СИВ. Днес вече знаем, че СИВ може да живее безкрайно в зелените маймуни, без да им вреди. Отначало смятахме, че маймуните притежават някаква резистентност срещу него, но после открихме, че резистентността се крие в самия вирус, чийто химичен състав „избира“ организмите, в които може да се развива. Така вирусът живее у маймуните, без те да го съзнават.

— Това съм го чувала — кимна Карин. — СПИН епидемията е започнала след ухапване от маймуна.

— Кой знае? — сви рамене Винченти. — Би могло да е ухапване, одраскване или поглъщане. Маймуните присъстват в менюто на много племена. Но независимо от начина, по който го е направил, вирусът се прехвърля от маймуните в човека. Имах възможност да наблюдавам процеса със собствените си очи. Човек на име Чарли Истън пострада от промяната на вируса в кръвта си — от СИВ той мутира в ХИВ.

Той разказа за случката, станала преди десетилетия, довела до смъртта на Истън.