Стив Бери - Венецианското предателство

— Касиопея няма да го направи. Тази вечер й казахме за теб още преди да влезе в базиликата. Ще разчита на помощта ти в Самарканд.

Сега разбра на какво се дължеше необичайното шушукане в страничното крило, а също така и странното мълчание на онези, с които се беше сблъскал в Дания. Лодката опря в пристана и Мичънър пъргаво скочи на бетона.

— Помогни й — рече той. — Чух, че била много изобретателна.

Особено когато убива, добави мислено Виктор.

— Бог да ти е на помощ, Виктор. По всичко личи, че ще имаш нужда от него.

— Той е безполезен.

— И аз едно време мислех така — усмихна се свещеникът, после поклати глава. — Но дълбоко грешах.

Виктор беше като Зовастина. Езичник. Нито по религиозни, нито по морални причини. Просто не му пукаше какво го чака след смъртта.

— И още нещо — спря се Мичънър. — В базиликата Касиопея спомена името на един мъж, Или Лунд. Американците искат да знаят дали е жив.

Пак това име. Първо го чу от жената, а сега и от Вашингтон.

— Беше — въздъхна Виктор. — Но сега не мога да бъда сигурен.

— Защо сме ви ние, след като имате вътрешен човек? — поклати глава Малоун.

— Защото не искаме да бъде разкрит — отговори Дейвис.

— Ти знаеше ли? — обърна се към Стефани той.

— Научих го съвсем наскоро.

— Мичънър се оказа перфектният посредник — добави Дейвис. — Нямахме идея как ще се развият нещата тук, но заповедта на Зовастина да го вземе със себе си беше добре дошла. Виктор трябва да помогне на Касиопея.

— Кой е Виктор?

— Не е обучаван от нашите. Преди години е вербуван от ЦРУ.

— Доброволно или по принуда?

Малоун знаеше, че много от агентите бяха принуждавани да сътрудничат.

— По принуда — отвърна след кратко колебание Дейвис.

— Това е проблем.

— Миналата година подновихме контактите с него. Помогна ни много.

— На такива като него не може да се вярва сто процента. Брой нямат случаите, при които съм бил предаван от набързо вербувани агенти. Те са проститутки.

— До този момент нямаме причини да се съмняваме в него.

— Вероятно си отскоро в играта — скептично поклати глава Малоун.

— Достатъчно дълго, за да знам, че рисковете са неизбежни.

— Разстоянието между риска и глупостта е много малко.

— Котън — въздъхна Стефани. — Наскоро разбрах, че именно Виктор е насочил вниманието на Винченти към нас.

— И в резултат Наоми е мъртва. Още една причина да не му вярваме.

Той остави смачканата хартия върху ксерокса и взе ножа от Стефани. Опря слонския медальон в дъното на свещта. Въпреки че беше обезформен и изтъркан от времето, диаметърът му почти съвпадаше с този на свещта. Няколко докосвания с ножа бяха достатъчни за отстраняването на излишния восък.

Подаде свещта на Стефани и внимателно разгъна хартията. Леко се изненада от факта, че дланите му са влажни. Хвана златната ивица между палеца и показалеца си и бавно започна да я развива. Притисна края към свещта в ръцете на Стефани и тънката ивица леко се уви около восъка.

Буквите, които допреди миг изглеждаха несвързани, изведнъж се подредиха. Той си спомни още една подробност за скиталата, за която беше чел. Това, което следва, има връзка с предходното. Посланието придоби смисъл.

Шест букви от старогръцката азбука.

КΛΙΜΑΞ?

— Отличен начин за шифроване както тогава, така и днес — промърмори Малоун. — Благодарение на него посланието е оцеляло две хиляди и триста години.

Златото беше плътно залепнало около свещта. Предупреждението на Птолемей, че втори шанс няма да има, се оказа абсолютно точно. При опит за развиване златната лента със сигурност щеше да се разпадне.

— Да потърсим компютъра — подкани ги той.

Винченти обичаше да държи нещата под контрол.

— Ти си умна жена и със сигурност искаш да живееш — каза той. — Но какво знаеш за живота?

Не очакваше отговор от Карин Уолд и побърза да продължи:

— От науката знаем, че съществуват два вида: бактерии и всичко останало. Разликата? Бактериите имат свободно плаваща ДНК, докато ДНК на всичко останало е обвита в ядро. Но през седемдесетте години на двайсети век американският микробиолог Карл Воуз открива и трети вид живот, който нарича „бактерия архея“. Тя представлява кръстоска между бактериите и всичко останало. Отначало било установено, че тези бактерии съществуват само в екстремни условия: в Мъртво море, в горещи извори на дъното на океана, в Антарктида, в лишени от кислород блата. През последните двайсет години обаче става ясно, че те са навсякъде.