Стив Бери - Венецианското предателство

— Което означава, че мощите под олтара на базиликата не са на свети Марко — добави Дейвис.

— А нещо съвсем различно — кимна Малоун. — И то няма връзка с християнството.

Торвалдсен посочи птицата.

— Това е египетският йероглиф за феникса, символ на прераждането.

Друга част от загадката проблесна в съзнанието на Малоун.

Раздели феникса.

И той веднага разбра какво трябва да направи.

Касиопея усети уловката във въпроса на Зовастина. Ами ако Или е жив? Отговори едва когато беше сигурна, че контролира чувствата си.

— За съжаление той е мъртъв. Вече няколко месеца.

— Сигурна ли си?

Стотици пъти си беше задавала същия въпрос и не би могло да бъде другояче. Но сега тръсна глава да прогони болката и отсече:

— Или е мъртъв!

Зовастина протегна ръка към телефона на масичката и натисна един бутон. Изчака няколко секунди и рече:

— Виктор, искам да разкажеш на един човек какво се случи в нощта, когато умря Или Лунд.

След което й подаде слушалката. Касиопея не помръдна. Добре помнеше думите на онзи тип, изречени в лодката. Те не означаваха нищо.

— Нима не искаш да чуеш какво ще ти каже той? — попита Зовастина, а в тъмните й очи проблесна дълбоко и отвратително задоволство.

Тази жена познава слабостите ми, помисли си Касиопея. Факт, който я уплаши повече от това, което Виктор можеше да й каже. Разбира се, че искаше да го чуе. Последните няколко месеца бяха истинско изтезание. Но все пак…

— Заври си телефона в задника! — мрачно отсече тя.

Зовастина се поколеба, после на лицето й изплува усмивка.

— По-късно, Виктор — каза в слушалката тя. — Вече можеш да освободиш свещеника.

И тя затвори.

Самолетът продължаваше да набира височина. На изток, към Азия.

— По моя заповед Виктор наблюдаваше къщата на Или.

Касиопея не желаеше да слуша.

— Влязъл през задния вход в момента, в който убиецът се готвел да застреля завързания Или. Виктор първо застрелял убиеца, после ми доведе Или и запали къщата му заедно с трупа на убиеца вътре.

— Едва ли очакваш, че ще се хвана на лъжите ти.

— Някои членове на моето правителство биха желали да ме няма. За съжаление предателството е част от политиката у нас. Те се страхуваха от мен и знаеха, че Или ми помага. Наредиха да бъде убит, както биха убили и всички останали, които са на моя страна.

Касиопея запази скептично мълчание.

— Или е ХИВ позитивен.

— Откъде знаеш? — попита рязко Касиопея.

— От него самия. През последните два месеца аз му доставям необходимите медикаменти. За разлика от теб той ми вярва.

Касиопея беше убедена, че Или не би споделил с никого, че е заразен. А за нея знаеха само той и Хенрик. Но сега се почувства объркана. За какво всъщност ставаше дума?

Малоун поглади гладката патина на амулета. Пръстите му внимателно се плъзнаха по птицата, изобразяваща египетския феникс.

— Птолемей съветва да се раздели фениксът — промърмори той и разклати каменния бръмбар. Нищо във вътрешността му не помръдна.

Очевидно усетил намеренията му, Торвалдсен тихо подхвърли:

— Този бръмбар е на повече от две хиляди години.

Напомнянето изобщо не го впечатли. Касиопея беше в опасност, а светът беше на прага на биологична война. Явно загадката на Птолемей сочеше мястото, на което Александър Велики бе пожелал да бъде погребан. Гръцкият воин фараон очевидно е разполагал с точна информация. След като съветва фениксът да бъде разделен, Малоун със сигурност щеше да го направи.

С рязък замах заби амулета в мраморния под, с дъното надолу.

Бръмбарът подскочи и част от него се разтвори като орехова черупка. Малоун подреди парчетата на пода и клекна да ги разгледа. От тях се беше изсипал някакъв прах.

— Вътрешността е била издълбана и запълнена с пясък — посочи с пръст той.

Вдигна по-голямото парче и изтръска песъчинките.

— Вижте! — възкликна Дейвис.

Малоун вече го беше забелязал. Внимателно помете пясъка с длан и пред очите му се появи цилиндричен предмет с дължина около сантиметър и половина. После установи, че това изобщо не е цилиндър.

Златна ивица. Навита на спирала. Обърна я на една страна и внимателно я разгъна. Вътрешността на ивицата беше изписана с букви.

— Гръцки — безпогрешно установи той.

Стефани се наведе до него.

— Какво тънко фолио — прошепна тя.

— Какво е това? — обади се зад тях Дейвис.

Последните късчета от пъзела бързо се подредиха в главата на Малоун. Втората част от загадъчните думи на Птолемей изведнъж придоби огромно значение. Животът определя размерите на гроба. Но внимавай, защото няма да имаш втори шанс. Извади от джоба си медальона, който му беше дала Стефани.