Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Кво искаш, бе? — излая единият от тях към Фин.

— Искам да говоря с шефа ти — отвърна той. — Кевин се казва, нали? — Протегна ръка.

Макдугъл го изгледа мнително.

— Не те знам кой си, копеле. — Кевин беше с плетена шапка, нахлупена до очите му. Уличният му акцент беше малко преигран, но служеше да убеждава хората колко е корав.

— Вярно е, не ме познаваш — отвърна адвокатът. — Казвам се Фин и с теб трябва да поговорим.

— Ченгета ли сте? — попита бодигардът, който стоеше най-близо до Фин.

— Не, не сме.

— Значи шефът нема нужда да говори с вас.

— Напротив, има.

— Че кой каза?

— Баща му. — Тези думи накараха тримата временно да се стъписат. Биячите погледнаха към Макдугъл, чакайки по-нататъшни инструкции.

Той заби поглед в масата.

— Баща ми не ми е някакъв шибан началник! — промърмори.

— Ъхъ, не му е началник! — след миг повтори биячът и направи крачка към Фин. Не беше висок, но за сметка на това беше набит, с широки рамене и пласт сланина върху бръснатата глава и лицето, върху което стърчаха гъсти вежди. От врата нагоре към ухото се простираше татуировка, която гласеше: „Не се ебавай“. — Щом не иска да говори, значи няма да говори с вас. Разкарайте се оттук.

Фин погледна младежа в очите.

— И ти целуваш любимия си с тази уста? — попита и кимна към другия мъж, застанал пред сепарето. Татуираният се приближи на сантиметри от адвоката.

— Не, не те съветвам да прибягваш към грубости — каза адвокатът. — По-добре седни.

— Накарай ме, задник.

— Аз ли? Не, в никакъв случай.

Биячът сграбчи с едната ръка Фин за ревера, другата сви в юмрук и се усмихна злорадо. Тази усмивка обаче трая само миг от секундата. Преди да е стоварил юмрука си, Козловски бързо пристъпи и го сграбчи за лакътя. С едно ловко движение изви ръката му така, че опакото на дланта му се озова по-високо от лопатката. Биячът пусна ревера на Фин, преви се на две и изпищя от болка. Козловски използва инерцията и блъсна челото на бодигарда в съседната маса. Кожата му точно над носа се разцепи. Козловски го натисна отгоре, като използва цялата си тежест, за да го обездвижи.

— Човекът те помоли да седнеш.

— Майната ти!

Козловски вдигна главата на нещастника и отново я фрасна в масата. После изви ръката му още по-нагоре, с което предизвика нов писък.

— Ако продължаваш така, ще я счупя. Сега искаш ли да седнеш?

Хората на бара наблюдаваха сцената. Макдугъл и другият му приятел стояха неподвижно. Барманът се провикна:

— Коз! Какво, по дяволите, правите там?

— Този младеж се подхлъзна — отговори Козловски. Искам да видя дали е добре и да се погрижа да не се подхлъзне отново.

— Ще му трябва ли линейка?

— Още не. — Той се наведе над бияча и прошепна в ухото му: — Ти как мислиш, хлапе? Ще седнеш ли или ще трябва да викаме линейка за теб?

Младежът хриптеше от болка.

— Оохххх! — извика, щом Козловски натисна отново ръката му. — Добре, добре, ще седна!

Козловски отпусна ръката му и го обърна към стола. После извади кърпичка от джоба и му я подаде.

— Избърши си кръвта от лицето.

Младежът кипеше от гняв, но остана на стола. Взе кърпичката и я допря до носа, за да спре кървенето.

Фин погледна другия бияч.

— Ти също искаш да седнеш, нали?

Онзи веднага седна на същата маса при приятеля си.

— Не там — нареди Фин. — И двамата — ето там. — Той посочи към една маса от другата страна на бара. — Двамата се поколебаха.

— Аз съм адвокат на Кевин — обясни Фин. — Поне засега. Това означава, че всичко поверително, което му кажа, е изключително важно и ще се изпълнява с приоритет. Но ако двамата сте достатъчно близо да чуете разговора ни, приоритетът отива на кино.

Двамата го погледнаха, без да разбират нито дума от казаното.

— Просто се изнесете оттук, тъпаци — намеси се Козловски отново.

Двамата погледнаха към Макдугъл, който обаче не вдигна очи от масата. След миг те станаха и отидоха в другия край на бара.

Фин застана пред входа на сепарето и изгледа отвисоко Кевин.

— Имаш ли нещо против да седнем?

Лонг остана в апартамента, докато съдебният лекар и криминалистите вършеха черната работа. Не беше необходимо да присъства — щеше да получи доклада им, когато свършеха. Освен това едва ли щеше да научи нещо ново от доклада. Така или иначе случаят щеше да приключи бързо. Или щяха да открият пръстови отпечатъци, които да съвпадат с данните от системата и щяха да арестуват извършителя същия ден, или нямаше да открият никакви улики и до седмица делото щеше да бъде закрито.