Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Аз…

— Искаш да си умен? — прекъсна го Фин. — Тогава мълчи и ме слушай. Баща ти ме нае, защото съм добър в това, с което си изкарвам хляба. Познавам прокурорите и мога да ти издействам възможно най-добрата сделка с тях. Но това ще стане само ако ме слушаш внимателно.

— Каква сделка? — Младежът за пръв път прояви интерес.

Адвокатът сви рамене.

— Ще трябва да почакаме и да видим. В момента бюджетът е орязан, а затворите са препълнени. Търговията с наркотици не е приоритет на съдебната система още от времето, когато първа дама беше Нанси Рейгън, а след атентатите на единайсети септември никой не го е грижа, освен ако няма доказателства, уличаващи обвиняемия във финансиране на терористични организации. Предвид всичко това и факта, че ти е първо провинение, може да ти издействам шестмесечна присъда и пробация след това. Но само ако имаме късмет.

— Глупости! — изкрещя Макдугъл и тресна бирата си в масата. Двамата му приятели на бара откъснаха очи от анимацията и се обърнаха. Един гневен поглед на Козловски обаче беше достатъчен да ги накара отново да се загледат в телевизора. — Няма да вляза.

— В затвора ли? Напротив, ще влезеш. Единственият въпрос е за колко време. Ако ме послушаш, срокът ще е много по-кратък. Ако не ме послушаш… — Фин сви рамене.

— За първо провинение? Познавам доста хора, които ги хващат за първи път и се разминават само с пробация. Защо и при мен да не се получи?

— Поради две причини. Първо, теб са те хванали да продаваш крек на полицайка под прикритие, която се е представила за ученичка в осми клас. Подобно нещо страшно много вбесява служителите на реда и закона. Второ, понеже си син на Макдугъл.

— Кво общо има това?

— Ама наистина си тъпичък, а? Ченгетата и прокурорите са напълно наясно какво представлява бизнесът на баща ти и повечето от тях биха дали мило и драго да го извадят от играта. И след като те пипнаха, на практика го държат в шах. Ще упражнят голям натиск, за да те натикат в затвора за максимален срок. Което означава петнайсет до трийсет години, като извадят на масата всичките обвинения срещу теб. В тази ситуация да ги накараш да се държат цивилизовано и да се вразумят ще е доста трудна задача. Мога да го направя, но затворът няма да ти се размине. Ще трябва да полежиш известно време. Съжалявам, но такава е реалността.

Младежът вдигна бутилката с бира и понечи да отпие, но Фин хвана китката му и я върна на масата.

— Ако ще работим заедно, искам да бъдеш трезвен и да ме слушаш, ясно ли е?

Макдугъл остави бирата и се облегна назад.

— Няма да вляза в затвора. Щом се пишеш за толкова печен адвокат, защо да няма съдебен процес? Така ще можеш да ме отървеш.

— Защото ще изгубим делото в съда. Мога да издействам споразумение, защото поддържам добри отношения с окръжната прокуратура и защото достатъчно техни обвинения съм оборил, за да ме третират с подобаващо внимание. Но в крайна сметка ще разчитам на блъфиране. Ако се стигне до съда, ще загубим. Те разполагат с достатъчно доказателства, които няма как да се изключат от материалите по делото. Ако правиш каквото ти казвам, има шанс да се върнеш на свобода за отрицателно време.

— Глупости.

— Може би. Но са твои глупости, не мои. Аз съм тук само за да разчистя оплесканото от теб. Така че най-важният въпрос сега е умен ли си или не.

Макдугъл го изгледа продължително, след което отпи от бирата.

— Ще си помисля — отвърна.

Фин поклати глава.

— Добре, помисли. И без това, изглежда, мозъчните ти клетки се нуждаят от малко разгрявка. — Подкани Козловски да излезе от сепарето и двамата се изправиха. — Ако си съгласен с моя план, уведоми ме. Ако ли не, ти пожелавам късмет, защото ще ти трябва.

Фин и Козловски тръгнаха към вратата. Когато минаваха покрай двамата седящи на бара бодигардове на Макдугъл, Козловски се обърна към бармана:

— Какво става, Джими, преди като че клиентите ти бяха по-подбрани?

— Икономиката е в криза — отвърна той с бостънски акцент. — Задоволяваме се с това, което имаме.

Козловски се наведе и тихо каза на мъжа с допряната до челото кърпичка:

— Вие тук се дръжте прилично, момчета. Ако разбера, че сте създавали проблеми на Джими, ще ви открия и при следващото падане няма да ти помогнат хартиени кърпички. — Отдалечи се от бара и се върна при адвоката, който го чакаше на вратата. — Със здраве, Джими.

— Със здраве, Коз.

Фин отвори вратата и двамата излязоха на слънце.