Дэвид Хосп - Зодия убиец

Сали Мали седеше на каменния под близо до паркинга зад „Брайтън“ — частно училище в Кеймбридж. Усещаше върху себе си погледите на минаващите покрай нея ученици, надушваше във въздуха любопитството и недоверието им. Но не я беше грижа. Това място не беше за нея. Нямаше да позволи да я заплашват. Беше изкарала в училището едва месец и половина, но достатъчно, за да разбере, че не е по-глупава от тях. Училището, разбра тя, беше игра и тя щеше да се научи да я играе по-добре от който и да е друг. Трябваше да го направи, дължеше го на себе си.

Погледна към улицата, търсейки колата на Фин. Надяваше се да дойде скоро. Най-неприятни за нея бяха моментите на чакане и бездействие като този. Когато беше в час, се чувстваше напътствана и следователно защитена. Когато нямаше ясна цел и фокус, се чувстваше открита и уязвима.

Тъкмо се оглеждаше наляво, когато усети как по лицето й премина сянка. Обърна се и вдигна очи към двете момичета от нейния клас. Познаваше ги. Всички ги познаваха. Те бяха популярните момичета, момичетата, които, макар все още в началните класове, ходеха с по-големи момчета и в резултат на това се радваха на слава и привилегировано отношение. Човек можеше да разбере привилегиите, ако първо разбереше какво е лишение. Сали знаеше какво е лишение, но тези момичета никога нямаше да го разберат.

— Ти си новата, нали? — попита я едната от съученичките й. Казваше се Тайлър и беше звездата на класа. Сали не отговори. Страшно много й се пушеше, но ако запалеше, можеха да я изритат от училището. Пушенето на цигари тук беше по-страшно провинение дори от кокаина или хероина — политика, която демонстрираше наивността на ръководството. — Кой те подстрига така?

— Сама се подстригах — отвърна Сали. Донякъде беше вярно, но изненадата й достави удоволствие. Бяха я подстригали в Чарлстън, преди да започне училище. Имаше хубава коса и го знаеше. Черна, права и гъста. Във фризьорския салон си бяха свършили добре работата. Когато се прибра в апартамента си и се погледна в огледалото обаче, й се стори, че е прекалено равна. Тогава взе ножицата и оформи бретона на челото си по диагонал. Не че изглеждаше по-добре, но повече й отиваше.

Второто момиче, Тифани, се разсмя гръмко. Самата тя играеше второстепенна роля в собствения си живот. Нямаше достатъчно самочувствие и увереност да води другите, поведението й зависеше изключително от това какво ще си помислят и какво ще кажат другите за нея.

— Сама ли я подстрига? — попита тя. — Но защо?

— Че защо не, нали е моята коса.

— Стои ти супер — каза Тайлър. Беше учтива и Сали свали гарда автоматично. — Чух, че си от Южен Бостън. От крайните квартали ли си?

Сали я изгледа с досада.

— Като дете израснах там. Сега живея в Чарлстън.

— Крайните квартали на Чарлстън ли?

Тя поклати глава.

— И все пак… Чарлстън.

— Какво искаш? — попита Сали.

Тайлър се поколеба.

— Ще правя парти през уикенда. Казах си, че ще искаш да дойдеш и ти.

Сали беше твърде хитра, за да се даде така лесно.

— Защо?

— Ти си нова в училището. Като се движиш с нас, ще можеш да се впишеш много по-лесно. Мислех си, че може да ти хареса.

Не звучеше много правдоподобно.

— Сериозно те питам, защо ме каниш?

Тифани като че се притесни. Тайлър изгледа Сали изучаващо, обмисляйки дали да бъде честна или не.

— Имаме пиячка — най-накрая отговори. — Нямаме нищо друго за консумация обаче. Момчето, което обикновено ни помага в такива случаи, отсъства. Решихме, че ти можеш да ни помогнеш.

— Каква консумация точно? — попита Сали, макар и да се досещаше, но искаше да види как ще реагира Тайлър.

— Конкретно ли?

— Конкретно.

— Кока. Може би и малко хероин, ако е добър. Не искам някой да откачи от некачествена стока. Кофти ще е за партито.

Сали премълча. Изпитваше някакво инстинктивно желание да удари момичето, но това нямаше да се отрази добре на живота й в новото училище. Тайлър щеше да излъже за разговора и учителите и директорът щяха да й повярват. Освен това за нейна изненада Сали не изпитваше истински гняв към нея, а само съжаление.

— Е? — попита Тайлър. — Ще ни помогнеш ли?

Тя поклати глава.

— Не употребявам наркотици.

Другото момиче реагира бързо:

— Няма нужда да употребяваш, трябва само да ги купиш. Ще ти платя двойно. Като се има предвид къде си израснала, със сигурност познаваш някой пласьор. Не искам да обикаляш по улиците, за да търсиш дрога. Прекалено опасно е.

— Съжалявам, но не мога да ти помогна — отвърна Сали.