Дэвид Хосп - Зодия убиец

Независимо какъв обрат щяха да вземат събитията, той беше решен да разследва убийството. Имаше принцип да работи по всички случаи, та било то и безнадеждни на пръв поглед. А и винаги имаше шанс под повърхността да излезе нещо неочаквано. В това убийство обаче едва ли щеше да има такъв успех и той го съзнаваше.

Седна на стола пред бюрото на убитата и се зае да наблюдава работата на колегите си. Криминалистите правеха снимки на местопрестъплението от всички възможни ъгли. Поръсваха всички повърхности с тъмносив прах в търсене на пръстови отпечатъци. Всички предмети биваха описвани и заведени като веществен доказателствен материал. В средата на стаята доктор Мърфи, съдебният лекар, провеждаше първичен оглед на трупа на Елизабет Конърс. Наведе над нея високото си и кльощаво тяло с клинична прецизност, граничеща с безразличие, и бавно я преобърна, след което инструктира асистента си кои точно места от тялото да фотографира.

— Какво смяташ, докторе? — попита го Лонг, докато той продължаваше да работи.

— Ами, очевидно е мъртва.

— Много си добър, няма що. Сега разбирам защо са те направили началник. Да имаш някакви предположения от колко време е в това състояние?

— Трябва да направя няколко тестове, за да кажа със сигурност. Поне от четирийсет и осем часа. Значи вторник сутринта. Може да е било и в понеделник през нощта. Вероятно е било тогава.

— Причина за смъртта?

Мърфи сви рамене.

— Ще дам само предположение. Изглежда, фаталният удар е бил нанесен в главата. От години си изкарвам хляба с това и не бих правил категорични твърдения, преди да направя аутопсията. Тялото й може да ни разкаже много неща. — Той смени позата и огледа пръстите й. — От начина, по който кръвта е изтекла от главата й, мога да кажа, че е била още жива, когато е била ударена. По ръжена има кървави петна. Изглежда, раната на главата е причинена точно от ръжена, съдейки по формата и размера. Ти сам си прави заключенията. Но по-интересни са другите рани.

— Други рани?

Мърфи повдигна блузата на жената отзад, за да покаже на Лонг гърба на убитата, който беше покрит със синини и порезни рани.

— Виждаш ли тези тук?

— Да.

— Изглежда, са й били нанесени, след като е паднала от удара в главата. Преброих общо трийсет порезни и прободни рани и като гледам, някои са били причинени, след като старицата вече е била загубила доста кръв и е била мъртва. Виж тук. — Посочи няколко дълги порезни рани. — От тези не е изтекла никаква кръв. Дълбоки, нанесени със сила прорези, но няма кръв. Който и да го е сторил, се е гаврил с трупа в пристъп на ярост минути след като тя вече е била мъртва.

Лонг сбърчи чело.

— Дали убиецът е бил под влияние на наркотици? — попита.

— Би могло. Със сигурност е било някаква психоза.

— Не се сещам за никаква друга причина да млатиш човешко тяло с такава жестокост.

— Когато е била ударена в главата, жената била ли е с лице към убиеца, или е била ударена в тила? — попита Лонг.

— На този етап не може да се каже. Вероятно никога няма и да може.

— Майтапиш ли се? В телевизионните сериали постоянно го правят и всеки път познават.

— Да, бе, знам. — Мърфи въздъхна. — Тези съдебни лекари по телевизията трябва да са доста добри. Може би трябва да повикаме някой от тях, може пък да ни е от полза. За съжаление тя е била ударена в главата отстрани. Мога да разбера повече за ъгъла на удара, когато взема мерки, но пак няма да е сто процента достоверно. Може да се е завъртяла, може да се е навела — няма как да се установи. Какво значение има това?

Лонг поклати глава.

— Никакво предполагам. Просто любопитствам.

Мърфи се изправи и се обърна към асистента си:

— Сложи я в чувал. Ще довършим останалото в моргата. — Той предпазливо погледна Лонг, който неволно по навик извади от джоба си дъвка и я пъхна в устата.

— Ще ти се обадя, ако открием нещо друго — каза лекарят. — Но на твое място не бих хранил големи надежди. По всяка вероятност е така, както ти казвам.

— Добре де.

— Имала ли е роднини?

— Още не сме открили никого. Съседите й не знаят за такива. — Детективът посочи бъркотията на пода. — Тепърва ще трябва да преровя писмата й, може да разберем нещо.

— Дано да не е имала роднини. — Лекарят поклати глава. — Такова нещо… е трудно да се понесе от близките. Как преживяваш?

— Аз не я познавах.

— Нямам предвид нея. По принцип как си? Всичко наред ли е?

Лонг мразеше този въпрос. Напоследък често му го задаваха, а той не беше склонен винаги да отговаря откровено.