Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Не, не съм — възрази той. — Само се съгласих да разговарям с него.

— Да му дадеш правна консултация? — попита Козловски.

— Да.

— Това не означава ли, че ще го представляваш?

— Технически — да — призна Фин. — Но не е като да се съгласиш да поемеш делото пред съда. Казах на Иймън, че няма да прекрача чертата. Ще се отнасям към хлапето му като към всички останали клиенти. Той прие.

— Ти си малоумен.

— Благодаря, жена ти вече ми го каза.

— Тя добре знае какво говори. Макдугъл не иска да се отнасяш към сина му като с останалите. Той иска да измъкнеш сина му. Каквото и да става. И ако не го направиш, той много ще се ядоса.

— Знам — отвърна Фин.

— А като се ядоса, ще е доста неприятен. Той е опасен и непредсказуем.

— И това знам.

— Тогава защо се съгласи да го представляваш?

Адвокатът сви рамене.

— Може би защото вярвам, че всеки има право на най-добрата правна защита, каквато може да си позволи.

— Глупости. Съгласил си се, защото за теб това е предизвикателство.

Вратата се отвори и Реджи влезе и застана зад Козловски.

— Донесох кафето! — каза радостно, но щом направи няколко крачки навътре, сбърчи нос. — Уф! Мили Боже, какво смърди така гадно!

Фин и Лиса посочиха към Козловски.

— Той! — едновременно отговориха те.

Реджи изгледа с погнуса Козловски.

— Какво е станало с теб? Да не си плувал в боклука?

— Ъхъ — сконфузено отвърна той. — Нещо такова.

Реджи забели очи, след което погледна към Лиса:

— Мила, кълна се, не си длъжна да търпиш това. Само ми кажи и моите хора за два часа ще ви вземат, и ще ви изпратят заедно с детето на сигурно място в провинцията. Давам ти дума, никога няма да те намери.

Тя се усмихна.

— Напротив, ще ме намери. — Погледна съпруга си и усмивката й стана по-широка. — Без него бих умряла.

На Масачузетс Авеню Закари Лонг бавно се качи на втория етаж на жилищната сграда, отбелязвайки наум всеки детайл. Като съдеше по краищата на мокета, някога е бил бежов, но това е било много отдавна. Сега беше кафяв и лекьосан. Дървените перила бяха очукани и разхлабени, между стъпалата и стената имаше огромни фуги. Дори по обяд в слънчево есенно време като днешното тук беше тъмно. От стената на втория етаж висеше гола жица. Крушка нямаше. Не че би била кой знае колко полезна.

Щом доближи горната площадка, до него достигна неприятната миризма от апартамента в дъното. Когато се качи на етажа, миризмата стана по-силна и той затисна с ръка носа си. Как така никой не беше повикал полицията чак до сутринта? Огледа се наоколо. Най-близката до стълбищната площадка врата с номер 2В се отвори със скърцане и някакъв мъж надникна навън. Беше с големи очи, слаб, чернокож, с плешиво теме и бяла коса отстрани. Носеше риза и жилетка отгоре. Лонг прецени, че е на около осемдесет.

Мъжът кимна към детектива.

— Вече безопасно ли е да се излезе?

— Да, безопасно е, но бихме искали да останете в апартамента си още известно време.

Мъжът огледа коридора, проточи врат, надникна към стълбите и се намръщи:

— Бихте искали?

Лонг му показа полицейската си значка.

— Полицейски отдел на Бостън. Аз съм детектив Лонг. — Прикрепи значката към джоба на палтото си, така че да се вижда.

— Ясно — отвърна старецът и сбърчи нос: — Мирише ужасно.

Детективът кимна.

— От колко време е миризмата?

Старецът сви рамене.

— Не знам. Не излизам много. Готвя си вкъщи и апартаментът ми винаги мирише хубаво. Ако искаш мацките да работят за теб, трябва да поддържаш бърлогата си чиста.

— Да работят?

— Ти как мислиш? Правят го още от времето, когато баща ти не е бил роден.

— Ще го запомня — отвърна Лонг. — Наш човек ще дойде да ви разпита по някое време.

— Нямам какво да кажа.

— Може да се сетите нещо. До тогава останете в апартамента си.

Старецът се намръщи и затвори.

Лонг огледа етажа. Три апартамента — един отпред, един по средата и един в дъното. Този в дъното и средният бяха съответно на убитата и на стареца. Третият съгласно надписа върху пощенската кутия във входа беше обитаван от човек или семейство с фамилия Уолф. Но в стара и занемарена сграда като тази не беше сигурно дали надписът на пощенската кутия отговаря на действителното положение.

Той хвърли последен поглед към стълбите. След като не забеляза нищо съществено, тръгна към 2С. Спря се, преди да влезе, извади електрическо фенерче, включи го и се наведе, за да огледа отблизо дръжката-топка на вратата. По нея имаше следи — пресни драскотини върху старото медно покритие на топката. Вдигна фенерчето и видя подобни драскотини около ключалката на бравата.