Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Не се тревожи. Само ми кажи с какво си имаме работа.

— Един от съседите се обади преди час. Елизабет Конър, апартамент 2С в задната част. На петдесет и девет години. Живее тук от петнайсет години. От няколко дни никой не я бил виждал да излиза. Вчера усетил миризмата. Тази сутрин домоуправителят взел ключ и влязъл в апартамента. Освен него никой друг не е бил вътре. Аз само хвърлих поглед, за да запечатам жилището, но не съм пипал нищо. Казах на хората от другите апартаменти да си стоят кротко и мирно, докато не ги повикаме. Казах им, че може да ги разпитаме.

Лонг кимна.

— На какво ти прилича?

— Сложно е. Има доста кръв. Нищо, което да не сте виждали преди. Признаци на борба и съпротивление, но не много. Струва ми се, че е протекло и е свършило бързо.

— Добре. Криминалистите и подкрепата трябва да дойдат всеки момент. Освен тях никой не трябва да се качва горе, разбра ли?

— Да, разбира се.

Детективът отново погледна към тълпата.

— Щом започнат да се връщат по жилищата си, заеми се да събираш показанията им. Престъпниците понякога обичат да се навъртат около местопрестъплението и да наблюдават за случващото се отстрани. Ако не ти кажат нищо съществено, поне запиши имената и координатите им. Хвърли по едно око на документите им за самоличност, ако е възможно. За да си сигурен, че не ти дават лъжлива информация. Кажи им, че може да се върнем. Все някой трябва да е видял нещо.

— Мислите ли?

— В този квартал ли? Не, не мисля.

— Ще влезете ли?

Лонг кимна.

— Добра идея. Така и така съм тук, а и нямам какво друго да правя.

Реджи Хил пристигна точно за обедното хранене на бебето, Фин не знаеше поради каква причина Реджи се грижеше за сина на Лиса, но, изглежда, вършеше добра работа и тя зависеше от него. Екипиран като шерп от армията на Ханибал, той влетя през вратата с три чанти преметнати на рамото, с бебешка седалка за кола в ръка. Фин се полюбува на гледката.

Лиса стана и взе седалката с бебето.

— Как беше тази сутрин? — попита тя. След като роди, Лиса си взе почивка две седмици. Нямаше никакво съмнение, че ще се върне на работа. Тя беше любяща майка, но не от тези, които биха си останали вкъщи. Той подозираше, че ще прекарва по-голямата си част от времето в офиса заедно с бебето. Тя сложи седалката на земята и извади спящото бебе от нея, прегърна го и го погали по гърба.

— Беше много послушен — отвърна Реджи и остави торбите на пода. — Винаги ме слуша. Кълна се, дори и да му извадиш зъб, ако са му поникнали, пак няма да се разплаче.

— На баща си се е метнал — отвърна тя.

— Пази боже! — Реджи потрепери. — Нека да бъдем по-амбициозни, а?

— Ако Коз те чуе, че говориш така, Реджи, ще те уволни на секундата — намеси се Фин.

— Няма да чуе. — Реджи седна в едно от кожените кресла до стената. — Той тайно ме желае като повечето мъже.

Фин поклати глава.

— Ако разбере, че говориш така, няма да те уволни — направо ще те застреля.

Лиса се изкиска.

— Тц-тц… Май някой е доста притеснен днес — каза Реджи.

— Той не е притеснен, повярвай ми — обади се тя.

— Може би този някой прикрива омразата си към стереотипите — продължи Фин.

— Ами, друг път — с фалцет изрече Реджи. — Знам, че за теб не съм просто ютиите.

Фин се усмихна дружелюбно.

— Напротив.

Реджи посегна към махагоновата етажерка за списания и взе оттам вестник, след което шумно го разтвори.

— Лиса Кранц, обичам това дете, но ако си мислиш, че ще търпя подобни обиди заради жалкото заплащане, което ми даваш, жестоко се лъжеш. Настоявам да ме защитиш.

Бебето се размърда.

— Извини се на Реджи, Фин — каза тя. — Или ще ти отрежа топките.

— Няма. Ще те съдя.

— Добре, тогава ще напусна и ще трябва сам да си движиш кантората.

Въпреки че заплахата беше произнесена на шега, на Фин му се сви сърцето.

— Извинявай, Реджи — каза той. — Ти си олицетворение на мъжествеността в един несигурен и непонятен свят.

— Ти пък като че ли разбираш от тези неща. — Реджи сгъна вестника и го върна на етажерката. — Отивам в „Старбъкс“, за да излекувам наранената си гордост. Някой иска ли нещо?

— Аз искам безкофеиново кафе с обезмаслено мляко — каза Лиса.

— Фин?

— Там продават ли нормално кафе?

— Варварин.

— Зарежи.

Реджи отвори вратата и излезе.

— Не започвай пак — каза секретарката. — Вярно е, че си има странности, но се грижи превъзходно за Андрю. Без него съм загубена.

— Ама какво искаш? Нищо не съм казал. И съм почти сигурен, че е прав: Коз много си пада по него.