Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Вие дъщеря му ли сте? — попита Фин.

Въпросът сякаш наля масло в огъня на бодигарда, който бързо направи още две крачки към него и го хвана под мишницата.

— Добре, господине — каза той. Охраната се държеше винаги любезно, дори когато пребиваха или изхвърляха някого. — Време е да си вървите.

Младата жена понечи да затвори вратата.

— Чакайте! — извика Фин и се изскубна от бодигарда.

— Дошъл съм по повод Елизабет Конър! Аз съм неин син!

Вратата се затвори и бодигардът отново го хвана, този път обаче впи пръстите си в ръката му.

— Казах, че е време да си вървите, господине — повтори телохранителят, вече с по-настойчив и твърд тон.

Фин забеляза издутината под сакото му, там, където се намираше раменният му кобур.

— Искам само да разговарям с него — протестира адвокатът, с което влоши положението си.

— Сенаторът е зает човек — отвърна бодигардът бавно и ясно, сякаш обясняваше на петгодишно дете. — Не искам да викам полиция, но май ще се наложи.

В този миг вратата се отвори така бързо, както се беше затворила. Младата жена го погледна отново с любопитство.

— Възрастната дама, която беше убита ли? — попита тя. — За която полицията разпитва баща ми?

Човекът от охраната продължи да дърпа Фин.

— Всичко е наред, госпожице Бюканън — каза. — Сам ще се оправя.

— Точно така — провикна се Фин към нея, мъчейки се отново да се освободи от хватката на охранителя. — Жената, която беше убита. Не знаех за разпита.

— Пусни го — нареди младата жена на бодигарда.

— Познавате ли го? — попита той.

— Казах да го пуснеш — повтори девойката, този път по-остро, което показваше, че не търпи да й противоречат или да не й се подчиняват, особено толкова нископоставен като пазача на къщата.

Мъжът пусна Фин, като го бутна, за да покаже раздразнението си.

— Баща ви вкъщи ли си е? — попита я адвокатът.

Тя бавно кимна.

— В момента е в среща. За какво искате да говорите с него?

Фин поклати глава.

— Не бива да ви замесвам в това. Аз… — Запъна се, търсейки подходящите думи. — То е между мен и него.

Тя се обърна към бодигарда:

— Морис, претърси го.

Гардът завъртя Фин към себе си и го натисна към рейндж роувъра, паркиран отпред. Разпери ръцете му и разкрачи краката му, след което прокара длани по тялото му. Извади портфейла на Фин от задния му джоб.

— Хей! — протестира Фин.

— Спокойно — реагира гардът и го притисна с юмрук в юрната част на гърба, между лопатките. После каза на младата жена: — Той е адвокат. Казва се Скот Фин, не е въоръжен. — Провери и останалите му джобове и извади фотографията на трупа на Елизабет Конър. — Чудно.

— Дай да видя — каза момичето.

Бодигардът й подаде снимката, без да отслабва натиска върху Фин.

— Това майка ви ли е? — попита тя.

— Да — кимна той.

Тя го изгледа по-внимателно, сякаш забеляза някакви познати черти в лицето му. Фин обърна глава настрани.

— Може да влезете и да разговаряте с него, след като му свърши срещата — каза тя. — При едно условие.

— Какво е то?

— Да ми кажете какво точно става.

Тя го въведе в къщата и го поведе към помещенията в дъното. При други обстоятелства Фин би се полюбувал на стаите, които подминаха. В момента обаче интериорът не го вълнуваше.

— Онзи ден тук идва един детектив, за да говори с баща ми — каза младата жена. — Попита ме дали съм чувала за Елизабет Конър. Аз потърсих името й в интернет и разбрах какво й се е случило. Много съжалявам. — Момичето не погледна Фин, докато вървяха. Погледът й беше насочен право напред. — Между другото, аз съм Брук. — Тя не си направи труда да му подаде ръка.

— Аз съм Фин.

— Морис каза, че името ви е Скот.

— Никой не ме нарича Скот.

— Както и да е. Чух баща ми да говори с шефа на щаба. Каза му, че трябва да отиде в града и пак да говори с полицията. Споменаха името на майка ви.

— Чухте ли защо?

Тя поклати глава.

— А вие знаете ли защо?

Стигнаха кухнята. Беше огромна, с гранитни плотове и безкрайно дълга маса за рязане на месо. Шкафовете бяха със стъклени плъзгащи се врати и с рафтове от тиково дърво.

— По-добре питайте баща си — отговори Фин.

— Баща ми не ми казва много неща.

— Може би иска да ви предпази, защото ви е баща.

— Не желая да ме предпазват, искам да знам какво се случва. — Тя надникна на задната веранда. — Изборите бяха трудни — каза тихо. — Не мога да позная баща си. Той… ме плаши.

— Съжалявам. — Фин не знаеше какво друго да каже. Вече започна да си мисли, че идването му тук не беше добра идея.