Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Стана ми жал за него — каза Джули.

— И на мен. Казах му да се успокои, защото не съм дошъл за марихуаната. Казах, че не ми пука за нея и че няма да го издам, ако той ми каже истината за политическите дарения.

— И той каза ли ти?

Лонг кимна.

— Едва ли си дава сметка, че това е незаконно. Каза, че Макдугъл наредил на всеки един от работниците в гаража да напише чек за две хиляди и четиристотин долара за кампанията на Бюканън. Същата седмица всички получили към заплатата си плик със същата сума пари. Дори не знаел, че имало ограничения за даренията за политически кампании. Просто си помислил, че така искали да излезе, че много хора подкрепят Бюканън. Дори си мисля, че и сега не е наясно как прецака Макдугъл, като призна.

— Много ли е го прецакал?

— Това е наказуемо деяние, престъпление. На обикновен кокошкар ще лепнат не повече от две години, но за човек с биографията на Макдугъл може да дадат и четири. Доста хора са изгорели по този начин.

— Значи могат да приберат Макдугъл само задето е дал пари на сенатора?

— Не забравяй, че прибраха Капоне за укриване на данъци. Ще се хванат за всичко, за което могат. Така постъпват с мафиотите. Единствената цел е да ги приберат на топло за по-дълго.

— И на политическата кариера на Бюканън няма да се отрази добре.

— Със сигурност. Ако това се разчуе няколко седмици преди изборите, в най-добрия случай той ще изгуби, в най-лошия — ще прави компания на Макдугъл от година до година и половина.

— Елизабет Конър е знаела какво се случва. Мислиш ли, че е решила да се възползва?

— Възможно е. Както и да го погледнеш, е доста добър мотив всеки от двамата да иска смъртта й.

— Аз знам истината — каза Фин на Бюканън.

Сърцето му биеше толкова силно, че щеше да се пръсне. Беше изкарал първите тринайсет години от живота си по сиропиталища и приемни семейства, под постоянния страх от побой или нещо по-лошо. Следващите седем години прекара на улицата в обкръжението на хора, които биха те проболи в сърцето само за развлечение. Дори като адвокат пак се занимаваше с опасни хора до степен, че животът му беше заплашван. Няколко пъти заплахите бяха директни — в лицето му беше навирано дулото на пистолет. Но въпреки това никога не беше изпитвал страх като този в момента, сърцето му щеше да изскочи. Загледан в мъжа, който му беше дал живот преди повече от четири десетилетия, след което беше избягал, без дори да се поинтересува повече за него… нямаше думи, с които да се опишат противоречивите емоции, които го бяха овладели. Но неясно поради каква причина страхът доминираше.

— Коя истина? — попита Бюканън. Той бавно отиде до мивката, като премина на трийсетина сантиметри от Фин. Извади от шкафа чаша и си наля минерална вода. — Какво мислите, че сте открили, господин Фин?

— Вие сте я убили.

Сенаторът поклати глава.

— Имате грешка. Не съм убивал никого. Какво ви накара да си го помислите? Да не би да сте говорили с детектив Лонг? Той има всякакви странни идеи.

Бюканън беше спокоен. Толкова спокоен, че още повече подклаждаше гнева на Фин.

— Не — отвърна адвокатът. — Говорих с Иймън Макдугъл.

Бюканън, който тъкмо отпиваше от водата, преглътна тежко. Фин забеляза, че фасадата започва да се пропуква. Усещането беше приятно.

— Той е мой клиент. — Възнамеряваше да се наслади докрай на ситуацията.

Бюканън премълча. Взе чашата и я вдигна към Фин.

— Поздравления. Сигурен съм, че не ви оставя без работа.

— Прав сте — отговори той. — И засега ми се получава да отървавам хората му от затвора. Така успях да отърва и сина му, затова ми е задължен.

— Наистина ли? И как предложи да ви се отплати?

— Вече го стори. Даде ми каквото исках.

— И какво поискахте?

— Отговори. Исках да знам защо майка ми, която изобщо не познавах, е била убита. Той ми каза. Каза ми, че вие сте го извършили.

Сенаторът се ухили, но по челото му изби пот.

— Разплатил се е във фалшива валута. Не съм сторил нищо. Аз се познавам с господин Макдугъл от години. Той беше мой поддръжник, както и много от неговите служители. Това обаче няма нищо общо със смъртта на жената. Във всеки случай аз нямам нищо изобщо. И няма да позволя на Иймън Макдугъл да ме въвлича в подобни мръсотии, ясно ли е?

— Ясно. На никого няма да позволите да ви смъкне от върха.

— Не съм извършил нищо нередно. Това обвинение, че аз съм я убил, е абсурдно. Че защо бих го правил? Каква изгода бих имал?

— Тя ви е изнудвала.