Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Как успя да го извъртиш? — попита мафиотът. От усмивката сякаш щеше да се разтопи цялото му лице.

— Има ли значение?

Лицето на Макдугъл помръкна, но само за миг.

— Не — каза той. — Мисля, че няма. Щом искаш да си имаш тайни, така да бъде. Но свърши дяволски добра работа. Заслужаваш моите поздравления.

— Не го направих за поздравления — отвърна Фин. — Направих го, защото имахме уговорка. Уговорка, която очаквам от теб да спазиш.

Ирландецът кимна и небрежно махна с длан — жест, с който искаше да каже на Фин, че няма за какво да се притеснява.

— Аз винаги удържам на обещанията си. — Макдугъл стана и отиде до металния шкаф с досиетата. Извади ключове от джоба си, отключи и взе папка от шкафа. — Ето, заповядай. — Той хвърли папката на адвоката, след което се върна и седна отново зад бюрото.

Фин подържа няколко секунди папката в ръцете си, загледан в нея, без да я отваря. После си пое дълбоко дъх, отвори я и се зачете.

Вътре имаше само няколко листа, предимно колони с цифри, датиращи отпреди десет години. Счетоводни баланси.

— Нищо не разбирам — каза. — Ти ме увери, че всички отговори са вътре.

— И те са там, Фини, там са.

— Тук виждам само, че ти е дължала пари.

Макдугъл кимна.

— Именно.

— Значи ти си я убил?

— Не, не съм.

Фин помаха с папката под носа на Иймън.

— Тогава какво?

— Тя не беше убита заради това — отвърна мафиотът. — Тя взимаше пари назаем от мен от години и беше затънала до гуша в дългове. Знаеше, че скоро ще настане денят на разплатата, и не можеше да го понесе. Затова намери начин да ми се отплати. Така го нарече тя.

— Не разбирам — повтори адвокатът.

— Изнудване. Най-сигурният начин да си мишена за някого е да станеш опасен за него. Да кажеш на някого, че ще разкриеш тайната му. Тайната. Онова, което той не иска другите да узнаят. Този човек тогава решава да плати или… — Иймън разтвори длани, сякаш за да внесе повече драматизъм в разговора.

— Кой? — настоя Фин.

— Един много влиятелен човек. Влиятелен и богат.

— Кой е той?

— Джеймс Бюканън. Той уби майка ти, Фини.

— Сенаторът? — почти шепнешком попита адвокатът. — Но защо?

— Защото той ти е баща. — Макдугъл се облегна назад и се разсмя гърлено, така че боята на стените едва не падна. — Можеш ли да повярваш, Фини? Ти? Копеле на един американски принц. Кралска особа от Новия свят — ето това си ти. Как се чувстваш сега?

Фин поклати глава.

— Не, не може да бъде.

— О, напротив, може. Това беше последната игра на майка ти. Когато заплаших Лизи, че по един или друг начин смятам да си събера дължимото, тя ми каза, че има начин да ми върне парите. Каза ми, че имала тайна — тайна, която може да унищожи най-богатия човек в щата. В началото не й повярвах. Лизи беше хитра кучка и можеше да спечели състезание по надлъгване. Затова реших да проверя. Тя ми беше казала истината и започна да събира парите. Преведе ми две суми и по всичко личеше, че скоро ще сме квит. А вечерта, когато трябваше да направи последната вноска, изчезна. Ей така, сякаш потъна вдън земя.

— Не ти вярвам.

— Ако искаш вярвай, ако искаш не, но това е истината. Помислих, че ме разиграва, затова отидох в апартамента й. Открих я на пода. За малко не напълних гащите. И преди бях ходил в апартамента й, затова знаех, че отпечатъците ми са навсякъде. Не можех да се оставя да ме въвлекат в това — представи си какъв оргазъм щяха да получат ченгетата — затова се обадих на един човек на име Коул да оправи нещата. Специалист. Той почисти мястото, погрижи се да не останат никакви доказателства, че съм бил в апартамента. Остави на полицията само една жертва на обикновено бандитско насилие.

— Бюканън е убил майка ми? — на Фин все още му беше трудно да го приеме.

— Той е зъл човек. И мен ме прецака. Платих огромни суми, за да го изберат, а после, когато имах нужда от него, той се покри.

— Значи сега искаш да се отървеш от него? Искаш да си отмъстиш чрез мен?

Макдугъл стана сериозен.

— Направи каквото е необходимо, Фини — каза той. Ти отърва момчето ми от затвора. Спази твоето обещание, сега аз спазвам моето. Как ще използваш информацията си е изцяло твоя работа.

Фин почувства, че губи почва под краката си. Не вярваше на Иймън Макдугъл. Мъжът нямаше никакъв морал и лъжеше на поразия. И въпреки това думите му звучаха правдоподобно. В тях имаше някакъв смисъл, някаква логика. Макдугъл го използваше, но като че го използваше, казвайки му истината.

Адвокатът се изправи, целият разтреперан.