Дэвид Хосп - Зодия убиец

Брайтън се намираше в покрайнините на Бостън, на осем километра западно от Копли, по средата между кампусите на Бостънския университет и Бостънския колеж. Районът притежаваше бохемската атмосфера на Гринидж Вилидж и Хейт Ашбъри и ревностно се стараеше да бъде на същото ниво. По улиците имаше ателиета за татуиране и магазини за евтини мебели с имена като „Дворец на матраците“ и „Семпло обзавеждане“. По тротоарите гъмжеше от студенти и хора на по двайсет и няколко години, с китари на раменете и с бръснати глави, за да демонстрират омразата си към всичко буржоазно.

Лонг стоеше на Брайтън Авеню и гледаше към апартамента над един магазин за употребявани музикални инструменти. Провери в тефтерчето си, за да е сигурен, че това е мястото, влезе и се изкачи по стълбите.

Беше прекарал деня в четене на архиви и по-специално на информация за политически дарения и проверка на адреси. С една дума, жизненонеобходимото в неговата професия проучване. Иймън Макдугъл и партньорите му оглавяваха обширна и внушителна империя от законни и полузаконни дейности, които привидно нямаха нищо общо една с друга. Освен „Рескю Файнанс“ — корпорация „355 Уотърстрийт“ притежаваше контролни дялове в два гаража, пицария, италиански ресторант, няколко жилищни сгради за отдаване под наем и магазин за спортни стоки, както и няколко други предприятия. В момента Лонг държеше списък с над петдесет служители заедно с адресите им, политическите им дарения и основните данни за техните заплати и начин на живот. Досега беше потърсил петима от тях, безуспешно търсейки някой, който да потвърди подозренията му за незаконното финансиране на кампанията. Трима не си бяха вкъщи, а другите двама отказваха да говорят. Той обаче нямаше намерение да се предава.

Матю Пилар беше офис мениджър в един от гаражите, собственост на Макдугъл и съдружниците му. Според информацията, която беше събрал, Пилар наскоро беше завършил вечерна програма по бизнес на Бостънския университет, където се беше проявил в най-добрия случай като посредствен студент. Младежът също така свиреше на бас китара в местен бар, наречен „Няма смисъл да се живее“ — Лонг беше сигурен, че името привличаше като мухи на мед сърдитото поколение на двайсетгодишните.

Вратата на апартамента спешно се нуждаеше от боядисване, а мокетът в коридора миришеше на бира и мазни храни. Лонг почука и зачака. Нищо не се чуваше. Беше се обадил в гаража, за да провери дали Пилар е на работа, но оттам му казаха, че днес е почивният му ден. Почука отново и чу недоволен стон, след което нещо тежко падна на пода. Отвътре се чу дрезгав младежки глас:

— Чакай малко!

— Господин Пилар? — провикна се Лонг. — Мат?

— Чакай малко! Сега идвам!

Детективът почака, облегнат на стената. Вратата се отвори и пред него се показа млад мъж с разрошена дълга коса. Младежът примижа и попита:

— Да?

— Ти ли си Мат? — Тонът на Лонг беше дружелюбен, сякаш го изпращаше общ приятел. Усмихна се. — Мат Пилар?

— Ъхъ. — Младежът все още изглеждаше объркан, но поведението на посетителя не му даде повод за безпокойство.

Лонг показа значката си, без да престава да се усмихва.

— Аз съм детектив Лонг от бостънската полиция. Ще имаш ли против да вляза и да поговоря с теб?

Иймън Макдугъл седеше в креслото си, облегнат назад, сключил пръсти върху обемистия си корем.

— Ти успя, Фини — с радост рече той. — Ти, златно копеле, ти наистина успя!

Адвокатът запази сериозно изражение.

— Успях.

Питър Мичъл му се беше обадил само час след срещата им. Фин седеше на бюрото си и се занимаваше с обичайната бумащина, когато телефонът звънна.

— Имате сделка — каза прокурорът. — Ние получаваме документите и записите и в замяна оттегляме обвиненията срещу Кевин Макдугъл.

— Кога? — попита Фин.

— Когато поискате. Щом ми дадете нещата, пускам молбата за оттегляне.

— И името ми няма да фигурира?

— Няма.

— И няма да предприемате нищо срещу Джоуи Слейд в следващите два дни?

— Разполагате с утрешния ден и с нощта — отвърна Мичъл. — Хората ми искат да пристъпят към действие във вторник. Искаме да обявим арестите преди вечерните новини. Това ви дава ден и половина.

Фин добре разбираше този начин на мислене. Петък беше черна дупка за новините. Каквато и новина да излезеше, тя получаваше минимално внимание от страна на аудиторията. Окръжният прокурор искаше да направи медийна сензация преди уикенда, Фин пресметна времето наум. Ако прекратяха делото срещу Кевин Макдугъл същия следобед, той щеше да има достатъчно време. Двайсет минути по-късно вече беше в кабинета на окръжния прокурор, а след още двайсет минути молбата за оттегляне на обвиненията беше пусната в съда. Фин се насочи право към офиса на Макдугъл в Челси.