Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Дали това е, каквото си мисля? — попита.

— Какво си мислите?

— Прилича на документи, които уличават в изпирането на големи суми пари и пренасочването им към Джоуи Слейд. А и няколко доказателства за изплащане на суми на политици.

— Значи е това, което си мислите.

— Откъде ги взехте?

— Не мога да ви кажа.

Мичъл присви очи.

— Иймън Макдугъл. Той ви ги е дал, нали? — Отново прелисти документите. — Иймън е може би единственият негодник, чието име не фигурира тук. Иска да размени Джоуи Слейд за сина си ли?

Фин поклати глава.

— Иймън Макдугъл изобщо не предполага, че аз съм тук или че притежавам тези документи. Името му не фигурира в тях, защото той ми е клиент и няма да е етично да ви предам каквато и да било информация за него и бизнеса му. Той не е замесен.

Мичъл отново прегледа материалите.

— Е, това е лошо. Без някой да свидетелства или да ни съдейства, Слейд ще отрече и ще твърди, че са фалшиви. Безполезни са без свидетелски показания.

Фин извади портативен диктофон и го включи на възпроизвеждане. От малкия говорител прозвуча глас, спокоен и ясен: „Не е достатъчно. Щом искаш гаранция, че това ще мине, сто и петдесет бона няма да стигнат. Говориш за строежа на трийсететажен комплекс върху общински терен. Ще трябва да подкупя конгресмените от щата и градския съвет. Освен тях прибави профсъюзите, полицията и всички останали, които ще протегнат ръце и ще искат. Ако искаш да придвижиш въпроса, ще ми трябват петстотин. Ако ли не…“ — Фин спря записа.

— Искате ли да чуете още?

— Искате да кажете, че това беше Джоуи Слейд? — попита прокурорът.

Адвокатът кимна.

— Откъде да съм сигурен?

— Защото аз ви казвам.

Мичъл се намръщи.

— Знаете какво имам предвид. Как ще докажа, че е той?

— Ще направите експертиза. Ще сравните гласовете. Не е трудно.

Мичъл се замисли.

— Може би. И все пак той ще отрече и ще каже, че обвинението е скалъпено. Някой имитирал гласа му, монтирал е разговора.

— Да, ще каже, но записът е автентичен, така че ще има проблем с неговата теза. Аз имам и други, в които се говори за още по-лоши неща: сделки с наркотици и пласирането им, такива неща.

Мичъл поклати глава.

— Но нямате свидетелски показания.

— Слейд не знае за това. Ако го изиграете както трябва и му покажете документите, той ще предположи, че някой от хората му се е обърнал срещу него и го е предал. Бързо ще се предаде в замяна на споразумение. Тогава цялата му къщичка от карти ще се срути.

— Откъде сте толкова сигурен?

— Защото Джоуи Слейд непрекъснато печели още от деветгодишен. Той не знае какво е загуба и не знае как да реагира.

Мичел отново се замисли върху думите му.

— Е, тогава за какво ще се пазарим? — попита. — Аз оттеглям всичките обвинения срещу хлапето на Макдугъл и получавам всички компромати?

— Не точно.

— Какво друго:

— Имам няколко условия. Първо, не искам моето име да се замесва.

— Не искате клиентите ви да знаят, че сътрудничите на прокуратурата?

— Нещо такова. Второ, изчаквате няколко дни, след като отпаднат обвиненията срещу Кевин Макдугъл и едва тогава се заемате със Слейд.

— Защо?

— Трябва да се погрижа за някои неща, преди да стане напечено.

— Като например?

— По-добре да не знаете. Ще кажа само, че ако искате да направите удара на десетилетието, ще трябва да приемете условията ми. Съгласен ли сте?

Прокурорът поклати глава:

— Не мога да сключа сделка с вас, без да имам разрешение за това.

Фин кимна.

— Тогава го получете. Но го направете в следващите няколко часа, в противен случай сделка няма да има.

— Дайте ми номера на мобилния ви телефон. Аз ще ви потърся. — Фин извади визитна картичка и написа на гърба номера на мобилния си. — Когато това свърши — добави Мичъл, — искам да знам за какво беше всичко това.

Адвокатът поклати глава.

— На ваше място не бих се надявал. Свържете се с мен по-скоро. — Виждаше как Мичъл вече си представя да пише речта, която ще даде на пресконференция след първите арести. Или пък вече репетираше речта си за предизборната си кампания за губернатор.

— Ще се свържа — отвърна прокурорът. — Непременно ще се свържа.

Фин се върна в кантората си преди един часа. Лиса вдигна поглед от бюрото и го изгледа въпросително:

— Е?

— Ще видим — отвърна той.

— Само това ли?

— Засега — да.

Козловски излезе от кабинета си.

— Каква е ситуацията? — попита той.

Фин само сви рамене.