Дэвид Хосп - Зодия убиец

Вратата от другата страна на кабинета водеше към приемна. Поне на такава изглеждаше в тъмното, но не беше сигурна. Имаше прозорци, но нощта беше безлунна и единствената светлина идваше от уличните лампи в далечината. Можеше да различи само силуетите.

Бавно тръгна из стаята, убедена, че някой я дебне в засада. Стигна до вратата в другия край на стаята. Стори й се, че е минал поне час, а в действителност се намираше в приемната от не повече от десет минути. Почука три пъти на вратата. Отговор не последва.

„Хайде де! — прошепна в тъмното. — Не правете така!“ Почука отново три пъти, този път доста силно, че чак пръстите на ръцете я заболяха.

И тогава го чу. Почукване от другата страна на вратата. Тя понечи да отключи и да отвори, но някакво предчувствие я спря. Помъчи се да си припомни какво й беше казал Козловски. Спомняше си, че й беше казал да почука три пъти и той ще стори същото. Изчака с ръката на дръжката, борейки се с желанието да отвори.

Минаха още минута-две, но накрая отвън отново се почука. Този път три пъти. Тя си отдъхна, отключи и отвори вратата.

Козловски и Фин се вмъкнаха вътре и затвориха след себе си. Козловски включи фенерчето и го насочи към нея.

— Добре ли си? — попита Фин. Тя усети напрежението в гласа му.

— Да — отвърна Сали, стараейки се да говори спокойно. — Защо се забавихте толкова?

Те бързо претърсиха шкафа с папките. На Козловски му трябваха по-малко от трийсет секунди да отключи, а чекмеджетата бяха само три. Бързо стигнаха до извода, че тук няма никаква информация за Елизабет Конър.

— Не е тук — каза Фин.

— Искаш да кажеш, че за малко не ме убиха и всичко беше напразно? — попита Сали.

Козловски продължаваше да прелиства една от папките.

— Тук трябва да е — рече и посочи с фенерчето папката. — Разполага с досиета за всички, с които е имал вземане-даване. Боже, май Иймън държи компромати срещу всеки.

Адвокатът погледна над рамото му.

— Сигурно е взел досието на майка ми със себе си.

— Тези папки съдържат невероятно количество информация — продължи Козловски. — Имена, номера, платени суми. Тук има достатъчно да вкараш половин Бостън зад решетките. Дори има аудиозаписи. Досието на майка ти също трябва да е тук.

— Не е — отвърна Фин. — Преровихме целия шкаф. Навярно го е преместил.

Приятелят му продължи да разглежда друга папка.

— Виж това. — Показа папката на Фин. — Невероятно.

Адвокатът не искаше да гледа нищо. Единственото, което искаше, беше да намери информация за Елизабет Конър. Нещо обаче привлече погледа му и той грабна папката.

— Хей, какво правиш? — запротестира Козловски.

— Дай за малко. — Фин изчете досието и изведнъж се оживи. — Това е — каза. — Това е отговорът.

— А въпросът какъв е? — попита Сали.

— Въпросът е кой е убил майка ми.

— И отговорът е тук? В папките, които нямат нищо общо с това?

— Не самият отговор, но начинът да стигнем до отговора. — Фин прерови останалите досиета и подбра три.

— В другата стая има копирна машина. Ще ни трябват няколко минути да копираме тези. Искам да прослушам и записите. Вземи няколко.

— Какво ще правиш с тях?

— Ще ги превърна в отговори.

Лонг и Таунсенд се бяха върнали в участъка и седяха в кабинета на капитана, загледани един в друг.

— Какъв задник — каза Таунсенд.

— Бюканън или неговият питбул?

— И двамата. Аз обаче имах предвид Карелсън.

Лонг кимна.

— Много бих искал да изтрия мазната му и ехидна усмивка от физиономията. Само как седеше и ни гледаше, като че сме безсилни срещу него и срещу клиента му. Направо ме изкара от кожата.

— Такава е неговата тактика — отвърна капитанът. — Иска да те вбеси, за да направиш грешка. Мисли си, че така ще те победи.

— Тогава какво ще правим?

Таунсенд се облегна назад.

— Трябва да действаме много, ама много предпазливо. Трябва да изградим обвинителната теза така, че наистина да ни обърнат внимание. Можеш ли да го постигнеш?

— Да. Може да отнеме време, но са замесени прекалено много хора, за да успеят да потулят нещата. Всеки един от служителите на Иймън Макдугъл е дал пари на Бюканън. Ако намерим няколко души, които да се съгласят да свидетелстват, че Макдугъл им е дал пари за тази цел, тогава ще имаме добра основа.

— Как ще ги накараш да говорят?

— Ще ги притисна. Тези хора сигурно имат слаби места. Разберем ли къде да натиснем, те ще поддадат — отвърна Лонг.

Шефът му го погледна скептично.