Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Никой. Наскоро е била убита.

Брук Бюканън изглежда се заинтригува.

— Наистина ли? Убийство? Очаквах да хванат баща ми в някое доста по-префинено престъпление. Може би съм го подценявала. Какво общо има той с убийството?

— Нищо, за което да знам.

— Но въпреки това сте тук.

— Тук съм само за да задам няколко въпроса.

Той я гледаше в захлас, пленен от чара й, когато магията изчезна за миг.

— Брук!

Обърна се и видя на вратата елегантна дама. Тя наближаваше шейсетте и беше облечена в строг класически копринен костюм. На врата си имаше перлена огърлица, а диамантеният пръстен на лявата й ръка изглеждаше доста тежък. Беше по-ниска от младата госпожица в тениската, но стоеше по-изправена и имаше кралска осанка.

— Майко, аз само… — Брук погледна чашата, сякаш стъкленият предмет щеше да й подскаже какво да отговори.

— Остави чашата! — каза майка й.

Брук беше объркана и се поколеба.

— Моля те — настоя дамата, но вече с по-мек тон и Лонг забеляза промяната в позата на Брук Бюканън.

— Какво значение има? — попита тя.

— Има — отвърна майката.

Брук остави чашата на масата до гарафата.

— Иди в кухнята, след малко ще дойда — добави майката.

Момичето излезе, без да погледне към Лонг.

Дамата се приближи.

— Аз съм Катрин Бюканън — представи се тя и протегна ръка.

— Детектив Лонг.

Тя вдигна въпросително вежди.

— Полицейски детектив ли?

— Точно така, госпожо.

Дамата отиде до масата с бутилките.

— Моля за извинение за дъщеря ми. Обикновено не пие преди обяд, когато е тук. От напрежението е. Предизборната кампания беше доста тежък период за всички ни. За първи път трябваше да се снишим, да не афишираме присъствието си. Не сме свикнали с такова нещо.

— Разбирам, че ви е трудно — каза Лонг. — Колко седмици остават до изборите?

— Три и половина — отговори госпожа Бюканън. — Ако имаше как времето да мине по-бързо.

— Последните статистически проучвания показват добри резултати за съпруга ви.

— Така е. Разбира се, това може да се промени на мига.

Лонг кимна.

— Достатъчен е само един скандал. — Той я погледна.

— Моля?

— Достатъчен е само един скандал. Не е ли така? Дъщеря, която пие преди обяд, или пък някоя финансова далавера в кампанията. Мога да си представя как едно такова нещо ще преобърне хода на кампанията.

Тя го погледна предпазливо.

— Извинете ме, детектив, защо, казахте, сте дошли тук?

— Не съм ви казвал.

— Бихте ли ми казали сега?

— Разговарях със съпруга ви по този повод и ни прекъснаха.

— За какво разговаряхте?

— За Елизабет Конър. Чували ли сте това име?

Тя поклати глава.

— Била е дарител за кампанията на мъжа ви. Наскоро е била убита.

— Колко ужасно!

— Сигурна ли сте, че съпругът ви не я е споменавал?

— И да го е правил, не си спомням.

— Тя е дарила максимума за кампанията му. Трудно ми е да повярвам, че съпругът ви не знае за нея.

— Съпругът ми има десетки хиляди дарители.

— Може би просто не е искал да ви тревожи.

Госпожа Бюканън затвори гарафата с уискито.

— Може би е така. Знам, че съпругът ми не ми казва всичко. Честно казано, и аз не искам да знам всичко.

— Така ли? — Лонг демонстрира искрена изненада. — И къде е границата?

Тя му хвърли сърдит поглед.

— Оставям Джеймс да прокарва границата.

— Предполагам това е вашият избор. Значи трябва да си продължа разговора с вашия съпруг.

Тя подреди бутилките, така че да са в идеална редица. Взе чашата на дъщеря си, помириса я и сбърчи нос от отвращение. После остави отново чашата на масата и каза:

— Ще отида да видя какво го задържа.

Когато тръгна към вратата, Лонг добави:

— Сигурно е много трудно.

Тя го погледна учудено:

— Какво е много трудно?

— Да делите съпруга си.

Тя се напрегна и го погледна още по-изненадано:

— Извинете, но изобщо не знам за какво говорите.

— Сигурно е много трудно да го делите с работата му — отвърна Лонг. — Сигурно изисква доста жертвоготовност. — Извади една от визитните си картички. — Ако ви се прииска да обсъдите нещо с мен, може би да споделите с мен тази ваша жертвоготовност, ще откликна с удоволствие.

Тя взе картичката и прочете написаното на нея.

— Съмнявам се, че ще се стигне дотам, детектив.

— Защо не? Аз умея да изслушвам хората.

Тя отново го погледна, а лицето й излъчваше ледено спокойствие. Отново си беше сложила маската на отговорна и изпълнителна съпруга на политик, на която предстои да участва в кампания за набиране на средства.