Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Не знаех, че е толкова много.

Тя кимна и му посочи няколко репродукции.

— Това е сметището на Бек Бей. Прадядото на сенатора е бил инженер. Отговарял е за пресушаването на района от Фенуей до Чарлз Ривър. Близо две хиляди и четиристотин декара блата и мочурища са се превърнали в модерен жилищен квартал. В продължение на близо четирийсет години, на всеки десет минути в Бек Бей са изсипвали по един вагон пръст и чакъл. Така по онова време градът удвоил площта си, а семейството на сенатора станало едно от най-богатите в страната.

— Изглежда знаете доста по въпроса.

— Старая се да науча колкото се може повече за сенатора.

Соня Хардинг го заведе при едно кресло с висока облегалка, за тапицирането на което навярно бяха пожертвани няколко телета. Личната секретарка седна срещу него в друго такова кресло.

— От колко време работите при сенатора? — попита я Лонг.

— От три години.

— Харесва ли ви?

— По-добре е от предишната ми работа.

— Която беше?

Тя се усмихна.

— Когато се обадихте, не ми казахте за какво ще е срещата.

— Не, не ви казах.

— Ще ми кажете ли сега? Може да спестя от ценното време на вас и на сенатора.

— Трябва да говоря лично със сенатор Бюканън.

— Сигурен ли сте? Може да съм ви от помощ, докато го чакате.

— За нищо на света не бих искал да ме обвинят, че съм отхвърлил помощта ви. Може да ми дадете малко обща информация. Вие тук ли работите постоянно?

Тя кимна.

— Сенаторът предпочита да работи оттук. Държим няколко души в офиса в центъра, но най-важната работа се върши тук.

— Това включва ли кампанията по преизбирането му?

— Отчасти. Много внимаваме, разбира се, защото има строги правила кой може да работи за тази кампания и кой не. Не искаме да ни обвинят, че използваме парите на данъкоплатците, за да преизберат сенатора, но всъщност голяма част от предизборния екип е разположена тук.

— Кой отговаря за финансирането на кампанията?

Тя се поколеба:

— Би трябвало да зная, но, уви. Изобщо не се срещам с хора от финансовия отдел. Работата ми е да организирам графика на сенатора. Също така малко машинопис. Доста традиционни задачи.

— В традиционните задачи няма нищо лошо — отвърна Лонг. — Той свестен шеф ли е?

Тя навъси вежди.

— Какво имате предвид?

— Не знам. Мисля, че въпросът ми е достатъчно ясен. Той свестен шеф ли е? Добър ли е? Добре ли се отнася с вас? — Не пропусна да забележи нейното колебание.

— Отнася се добре с мен — отвърна Соня, макар че лицето й си остана мрачно.

— Има репутация. — Не уточни. Можеше да се отнася за добра, а можеше и за лоша репутация. Искаше да провери как ще го разтълкува тя.

— Не знам за какво говорите — отговори тя и скръсти ръце. Освен това не обичам намеците и недомлъвките.

— Аз не намеквам нищо. — Двамата се спогледаха.

— Карам ли ви да се чувствате неловко с моите въпроси?

— Не — отвърна тя, но ръцете й останаха скръстени. — Само дето… — Тя млъкна рязко.

Лонг беше седнал с гръб към вратата, но веднага разпозна рязката смяна на позата на Соня Хардинг, като че някой трети беше влязъл в помещението. Тя се изправи.

— Сенаторе — каза.

Детективът също стана и се обърна към вратата. Мъжът срещу него имаше внушителна фигура. Беше висок към метър и деветдесет, с широки рамене на бивш тежкоатлет. Имаше гъста черна коса, широко чело и изсечени черти на лицето. Сенаторът се усмихна и избелените му зъби блеснаха на светлината.

— Детектив — поздрави го той, пренебрегвайки присъствието на личната си секретарка.

— Сенаторе.

— Благодаря ти, Соня — обърна се Бюканън към жената, без изобщо да погледне към нея. — Можеш да продължиш с другата си работа.

Тя кимна и излезе, без да каже нищо. Бюканън откъсна очи от нея чак когато тя беше при вратата. Лонг забеляза, че погледът му е насочен под кръста й.

— Какво мога да направя за вас, детектив…

— Лонг.

— Детектив Лонг. — Сенаторът се приближи, за да се здрависа с него. — По телефона бяхте загадъчен. Можех да ви отпратя, но вие разпалихте любопитството ми.

— Имам към вас само няколко въпроса.

— За какво?

— Относно разследване, което водя. Вероятно не е нищо особено. — Искаше да накара сенатора да се отпусне. Не че изглеждаше да е от хората, които лесно се смущават.

— Ами добре, ще помогна с каквото мога.

— Оценявам го. Познавате ли Иймън Макдугъл?

Бюканън смръщи чело.

— Не съм сигурен. Името ми звучи познато, но може би само защото е популярно име.