Дэвид Хосп - Зодия убиец

За Макдугъл това бяха джобни пари. Никой не знаеше колко точно е спечелил Макдугъл — голяма част от приходите му бяха незаконни, — но се измерваше в милиони. Лонг беше видял обаче апартамента на Елизабет Конър. За обитателите на този квартал не беше привично да даряват хиляди долари на политици. Нямаше логика, но намирисваше на мотив за извършване на убийство.

Той продължи да рови.

Половин час по-късно установи още нещо. Като че всички служители на „легалните“ фирми, контролирани от Макдугъл, бяха дарили максимална сума за кампаниите на сенатор Бюканън. От мениджърите до чистачите, всеки от тях беше дарил една и съща сума.

Лонг отново се върна в Гугъл и потърси адреса на федералната избирателна комисия. Когато влезе в страницата на комисията, набра телефонния номер на местното им поделение.

Телефонът иззвъня десетина пъти, преди да му отговорят.

— ФИК — чу се уморен бюрократичен глас.

— Здравейте, на телефона е детектив Лонг от бостънската полиция, отдел „Убийства“. Искам да говоря с човека, който се занимава с разследвания на финансови злоупотреби по време на избирателните кампании.

Коул беше паркирал на улицата и наблюдаваше двамата мъже в малкия кабриолет. От инженерна гледна точка това беше ужасна кола. Държеше се добре на пътя, но двигателят нямаше достатъчно мощност, за да даде на машината ускорението, характерно за този род спортни кабриолети. Когато шофьорът натиснеше педала на газта, малкият четирицилиндров двигател трябваше да полага такива неимоверни усилия, че в едно автомобилно списание журналист беше оприличал шофирането на управление на стар аероплан, но без крила.

И все пак като човек, който разбираше ролята на емоцията и страстта по автомобилите, Коул се възхищаваше на верността на адвоката. Не всеки можеше да остане предан на нещо, което беше в разрез с рационалното, като този четирийсетгодишен двуместен кабриолет.

Той сложи блутут-а на ухото си и набра номера. Макдугъл вдигна още преди Коул да е чул позвъняването.

— Те са тук — каза Коул.

— Те?

— Той е с бившето ченге.

— Отвън?

— Да, и влизат.

— По пътя насам отбиха ли се някъде?

— Адвокатът взе ексченгето. Това е.

— Ти отвън ли ще останеш?

— Не. Ще ги проследя отново, когато свършиш с тях. Но първо ще отида до кантората на адвоката. Задръж ги за петнайсет минути, докато поставя „очи“ на компютъра му и „уши“ на телефона му.

— Гледай да не ги изпуснеш, когато тръгнат оттук.

— Да не би да ми казваш как да си върша работата? — Не му пукаше колко му плаща Макдугъл, на неговата възраст търпението му не беше безгранично.

— Не. Наех те, защото си разбираш от работата. И очаквам от теб да си я свършиш.

— Слизат от колата — каза Коул и прекъсна разговора.

Фин и Козловски седяха в колата на паркинга пред сградата от гофрирана ламарина в Челси, в която се намираше офисът на Иймън Макдугъл.

— Измисли ли какво ще му кажеш? — попита бившето ченге.

— Не.

— По-добре го измисли сега, защото иначе той ще те разкъса на парчета.

Слязоха от кабриолета и тръгнаха към входа на сградата. Стоманената врата беше отворена и те влязоха, Фин се изненада, когато видя секретарката на Макдугъл седнала на бюрото си. Беше облечена по-семпло от обикновено, което означаваше, че сенките на очите й бяха с два нюанса по-светли, а токчетата на обувките й бяха едва пет сантиметра. Тя вдигна очи към двамата, усмихна се, извади дъвката от устата си и я хвърли в кошчето за боклук под бюрото.

— Здравей, Фин — ентусиазирано го посрещна.

— Здравей, Джанис — отвърна той. — И в събота ли работиш?

Тя сви рамене.

— Когато той е тук и аз съм тук. Такова е правилото. Освен това — тя съблазнително се наведе напред, — когато чух, че ще се среща с теб, изобщо не се възпротивих. Как ти вървят нещата?

— Били са и по-добре. — Фин често обичаше да се позабавлява и да отговори на нейните флиртове. Днес обаче нямаше настроение за подобно нещо. — Той в кабинета си ли е?

— Ъхъ. Проблеми с жена ли?

— Може ли да влезем?

Тя като че се обиди. Погледна към Козловски и каза:

— Мисля, че очаква само теб, Фин. Не съм сигурна дори дали знае, че си водиш компания.

— Ние работим заедно. — Адвокатът заобиколи бюрото и се насочи към вратата, водеща към кабинета на Макдугъл.

— Чакай! — спря го тя. — Нека първо да му кажа, че сте дошли! — Но вече беше твърде късно. Фин влезе в кабинета, следван от Козловски. Когато Джанис стана, за да им препречи пътя, Козловски леко я бутна и тя пак седна на стола. — Не можете така да влизате!