Дэвид Хосп - Зодия убиец

Макдугъл стоеше до един шкаф и слагаше някакви папки вътре. Чу Фин да влиза, затвори шкафа и го заключи, след което се обърна към гостите.

— Трябва да е наистина много важно — каза с присвити очи.

— Какво? — попита адвокатът.

— Това, за което искаш да говориш с мен. — Макдугъл отиде до бюрото си и седна. — Трябва да е много важна тая шибана работа, заради която нахлуваш в кабинета ми така. При други обстоятелства подобно нахлуване щеше да е опасно за теб. Запомни това, Фин. Запомни го много добре. — Той кимна към Козловски, който стоеше зад Фин. — И си довел охрана. Трябва да е наистина много важно.

Двамата мъже влязоха в кабинета. Фин седна на стола срещу бюрото, Козловски остана прав.

— Козловски — обърна се към него Макдугъл. — Изчакай отвън, докато с Фин проведем разговора.

Адвокатът отговори вместо партньора си:

— Ние работим заедно.

Макдугъл го изгледа.

— Внимавай с тона, момче. Караш ме да си мисля, че ми нямаш доверие. Връзките се основават на доверие. Ако го изгубим… — Сви рамене. — Кой знае докъде можем да стигнем.

Фин се наведе към него.

— Искаш да говорим за доверие ли? Защо не ми каза за Елизабет Конър?

Макдугъл театрално сбърчи чело.

— Елизабет Конър? Защо ли това име ми е толкова познато? — Затвори очи, сякаш се мъчеше да си спомни. После рязко ги отвори и челото му се проясни. — Ах, да. Разбира се. Сега се сещам. Тя работеше при мен. Всъщност досието й е при мен. — Придърпа към себе си една папка и я отвори. — Знаеш как е, много от работодателите държат досиета с основна информация за подчинените си. Не и при мен обаче. Аз искам да знам всичко за хората, които работят за мен. Ще се изненадаш, като разбереш колко и каква информация можеш да събереш за хората, ако поискаш.

— Ти ли я уби?

Ирландецът не трепна. Изобщо не помръдна. Остана си на стола невъзмутим, вперил поглед във Фин. Накрая го попита:

— Питаш ме като мой адвокат ли? Или в качеството си на някакъв орган на реда и закона? — След това кимна към гърдите на адвоката.

Той повдигна ризата си и оголи гърдите си, за да види събеседникът му, че няма залепен микрофон.

— Не работя за ченгетата и не нося подслушвателно устройство.

Макдугъл кимна към Козловски.

— Ами той? Не иска да ми покаже какво има под ризата.

— Ти да не си решил да ме сваляш? — обади се Козловски.

— Тук сме по собствена инициатива — каза Фин. — Чух, че ти е дължала доста пари. Искам само да знам ти ли я уби.

— Какво те интересува? Какво значение има за теб?

Фин забеляза как устните на Макдугъл леко се повдигнаха в усмивка. В този момент му се прииска да скочи и да го сграбчи за врата. Дори се запита какво ли е да удушиш човек като Макдугъл, да го стискаш, докато издъхне, да чуеш последното му дихание.

— Знаеш за какво — беше отговорът му.

Очите на Макдугъл приличаха на черни въглени. Той си припомни големите бели акули, които беше виждал по снимките.

— Искам да го чуя от теб.

— Тя ми беше майка.

Усмивката на Макдугъл стана по-широка.

— И това го има в досието. Дявол да го вземе, колко е малък светът, а, Фини, момчето ми?

— Ти ли я уби? — Фин кипеше от гняв и не знаеше какво би сторил, ако Макдугъл му отговори утвърдително.

Старият мафиот обаче поклати глава:

— Не, не съм. За мен тя беше доста важна, за да я убия. Но имам представа кой го е направил.

— Кажи ми.

— Тук, в досието е.

— Тогава ми покажи досието.

— Ако животът наистина беше толкова прост. Но не е. Животът никога не е прост.

— Защо не?

Макдугъл сви рамене.

— Трябва да се отчетат и други обстоятелства. Имам си принципи, не съм доносник и продажник.

— Глупости, ти би продал и майка си, ако имаш интерес.

— Внимавай, като намесваш майка ми. Знам, че не ти е привично, но един мъж може много да се засегне.

— Затова постоянно се уча.

— Предполагам. Искаш да знаеш кой е убил майка ти? Добре, но първо ще трябва да направиш нещо за мен.

— Какво искаш?

— Много добре знаеш. Искам да отървеш сина ми от решетките.

— Нали вече го представлявам пред съда. Какво друго искаш от мен?

— Искам да направиш необходимото! — изкрещя Макдугъл.

— Като например?

— Ето това е въпросът, нали? Ти си в играта от колко време? Петнайсет години? Със сигурност имаш връзки и хора, на които да се обадиш, на които да можеш да разчиташ. В момента ти не правиш необходимото и двамата с теб знаем, че е така. В момента ти играеш по правилата. Познавам те, Фин. Когато искаш наистина да свършиш нещо, ти го правиш, намираш начин. Но сега ти нямаш достатъчно силен стимул, за да ми помогнеш. Е, може би ще мога да ти дам такъв стимул.